Предшественици на Троя обитавали земите край Момчилград
Предшественици на Троя обитавали земите край Момчилград / netinfo

Керамични находки,характерни за троянсаката цивилизация, разкри археологът ст.н.с. Явор Бояджиев при разкопките на праисторическо селище край Момчилград. Това са тунелести глинени дръжки на украсена керамика. Находките дават основание на археолога да поддържа хипотезата, че обитателите на праисторическото селище са всъщност предшественици на Троя. Намерените тук теракоти могат да се датират с 4-5 века по-рано от възникването на митологичния град. Според Явор Бояджиев цивилизацията от каменно-медната епоха по тези места е била унищож
 ена от пришълци, които са нахлували от Североизток. Спасявайки се от тях, местното население е започнало да се оттегля в югозападна посока, към Бяло море, което е само на около 60 километра от Момчилград, а на другия бряг на морето е града на Парис, Агамемнон, хубавата Елена и Ахил.
Според балкански и европейски учени между края на каменно-медната епоха и началото на бронзовата има няколко столетия, които се губят и се е образувала тъй наречената "времева дупка". Троя се появява в ранната бронзова епоха. Дали намереното в праисторическото селище ще запълни тази времева "дупка" е въпрос на допълнителни проучвания, но при всички положения ще хвърли светлина върху онези процеси на миграция и създаване на нови цивилизации, казва Явор Бояджиев. Фактът, че тук се намират елементи в керамиката, характерни за Троя, но с по-з
 адна дата говори, че има връзка между местното население и троянци. Всичко това дава основание да се твърди, че предшествениците на Троя са някъде от региона на село Върхари край Момчилград, твърди Явор Бояджиев. С даването на яснота върху "времевата дупка" между каменно-медната и бронзовата епоха ще можем по-лесно да си обясним връзката между историческите, духовните и културни ценности, познати ни от по-късни периоди, казва още ученият.
Праисторическото селище, върху което работи екипът му, е имало своя живот през втората половина на петото хилядолетие преди Христа, по време на кемонно-медната епоха. Разположено е върху трасето на бъдещия път Джебел-Подкова, а целта на разкопките е да се заснеме селището и по-ценните експонати да бъдат изложени в кърджалийския музей. Селището е съставено от няколко жилищни комплекса, като освен наземна част, археолозите се натъкват на подземно вкопаване. Всяко жилище е на площ от 300-400 кв.м. Обособени са отделни помещения за работа, за по
 чивка, за хранене, като за това говорят и съответните експонати, намерени при разкопките. Според Явор Бояджиев точно такова селищно и жилищно устройство на праисторическо селище другаде в България няма. При разкопките са намерени още култови глинени фигурки, изобразяващи бременни жени, като символ на плодородието, животни, лъжици и ножове и други глинени оръдия на труда. Разкопките на праисторическото селище край Момчилград ще продължат до началото на септември.