Административен съд- Кюстендил отхвърли поредната претенция на осъдения на доживотен затвор, без право на замяна Бисер Манолов. Той бе предявил иск към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на стойност 3 000 лв., за неимуществени вреди- негативни емоционални състояния като тревога, притеснение, безпокойство, безсилие и физическа болка, причинени през периода 01.02.2009 г.-01.02.2014г., от незаконосъобразни действия на затворническата администрация, във връзка с неоснователно използване на помощни средства при извършване на стоматологични прегледи и лечение.
Съгласно утвърдени през 2013 г. от началника на затвора Указания относно ползването на помощни средства при извеждането и конвоирането на лишени от свобода, настанени в "зоната за повишена сигурност" /ЗПС/, при конвоиране извън сградата на ЗПС /до лавка, стоматологичен кабинет и др./ се ползват белезници само на горните крайници. В писмено становище, началникът на затвора уточнява, че стоматологичният кабинет се намира в Медицинския център на затвора, който е извън сградата на ЗПС. Конвоирането на лишените от свобода, осъдени на "доживотен затвор", "доживотен затвор без замяна" и изолирани по чл.120, ал.1 от ЗИНЗС извън сградата на ЗПС се извършва с помощни средства- белезници на горните крайници, а ако прегледа или манипулацията налага тяхното сваляне, същите се свалят в присъствие на служител от НОС. Сочи, че мерките са предприети от гледна точна на безопасността на стоматолога, т.к. в непосредствена близост до лишения от свобода се намира масичка с режещи и прободни инструменти, а ищецът е физически изключително здрав и бърз в движенията си, активно се занимава със спорт и перфектно владее бойни изкуства. От изготвената справка от стоматолога в затвора д-р Петров е видно, че през исковия период са проведени 31 дентални прегледа.
Свидетел сочи, че практика в затвора е било доживотно осъдените да бъдат на зъболекарския стол с белезници, като това се отнася и за ищеца Манолов, който му е споделял, че изпитва дискомфорт от ползването на белезниците и е писал жалби по този повод до началниците на затвора. Друг свидетел казва, че от края на месец март 2010 г. е настанен в затвора в гр.Бобов дол и от тогава до настоящия момент всички затворници се водят на прегледи при стоматолога с белезници на ръцете, които не се свалят по време на прегледите и лечението. Сочи, че затворниците се чувстват притеснени, обезпокоени, изпитват тревога, болка от слагането на белезниците, безпомощност, безсилие. Свидетел е на подадени писмено и отправени устни жалби от ищеца до началника на затвора по отношение режима на денталните прегледи, пише в материалите по делото.
Употребата на белезници е допустима при преценка от служителите от надзорно-охранителния състав на местата за лишаване от свобода, съгласно задълженията им по чл.291, т.4 и 5 от ППЗИНЗС да осигуряват реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода, защитата, безопасността и сигурността на останалите служители.
"Физическото състояние на ищеца като физиологично здрав човек, изключително бърз в движенията си и владеещ бойни изкуства, както и вида на осъждането му го определят като рисков за отклонение от изпълнение на режима в затвора. От друга страна не само довеждането в стоматологичния кабинет, който е извън ЗПС, но и самото провеждане на денталното лечение са действия, отличаващи се с повишен риск за сигурността на служителите от надзорно-охранителния състав на затвора и на стоматолога, т.к. в близост до зъболекарския стол се намират множество режещи и прободни инструменти, източник на опасност за здравето и живота на присъстващите лица", пише в мотивите си съдия Милена Алексова. Тя отхвърля като неосномателен иска на Бисер Манолов.Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС.
Административен съд- Кюстендил оставя без разглеждане по същество друга молба на Бисер Манолов срещу ГД "Изпълнение на наказанията" -София. Правното основание, както е посочено в молбата- чл. 71 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, с цена на иска общо за 30 000 лв. Манолов е поискал да бъде освободен от държавната такса, в размер на 10 лв., поради липса на средства. Съдията - докладчик е отказал да освободи ищеца от заплащане на държавна такса, като е приел, че лицето не е от кръга лица освободени от такава, като е указал, че при неизпълнение на указанията ще прекрати производството по делото.
