Бившият областен управител Любомир Анчев е невинен реши и Софийския апелативен съд, като потвърди присъдата постановена от Кюстендилският окръжен съд. Прокуратурата вече обжалва и това решение пред последната инстанция- Върховния касационен съд.
В мотивите на апелативните съдии пише, цитирам:
"От субективна страна, първата инстанция обосновано е заключила, че при престъпленията по служба значими са два признака - пряк умисъл и специална цел. При липса обаче на обективните признаци на престъпленията, поначало е безпредметно да се обсъжда субективната страна. Това е така и в настоящия случай. Следва само да се подчертае, че липсва и причинната връзка между възможните имуществени вредни последици и продължаваното престъпление. .....
Нужно е да се отбележи, че обясненията на подсъдимия съпоставени със свидетелските показания и другите доказателствени източници не обосновават пряк умисъл в действията му, както и, че е целял набавяне облага за К. Д. / други /. Всъщност подсъдимият е целял специалистите да установят извършени ли са били тези работи и ако са извършени - да се използва тази възможност за заплащане, но в никакъв случай не е установено той с действията си да е преследвал твърдяната в ОА специална цел - облага за К. Д..
В решението на Софийският апелативен съд коментира и назначаването на сина на Любомир Анчев във фирма за дърводобив "Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице връзка между назначаването на работа на сина на подсъдимия и твърдяната от обвинението специална цел.
Апелативните съдии пишат в мотивите си още: "Всъщност предприетото от подсъдимия е било насочено единствено към това да се ликвидират по-бързо последствията от тежките наводнения на 10.11.2009 г. и на 21.02.2010 г., и за първото наводнение - това да стане на възможно приемливата стойност за държавния бюджет. ...........
Предвид на всички изложени съображения, може да се заключи, че подсъдимият Анчев не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна елементите от фактическия състав на престъплението по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. ".
