"143 са постъпилите сигнали за деца в риск /изоставяне, насилие в семейна среда, неглижиране и др./, от началото на 2019 година до 27 май", информира директорът на Регионална дирекция Социално подпомагане-Кюстендил Радостина Васева.
22% от населението у нас живее под прага на бедността
От тях са станали случаи - 68 бр. По отношение на 56 от страна на отдел „Закрила на детето“ се прилагат мерки за закрила в семейна среда по чл. 23 от Закона за закрила на детето, тоест детето се отглежда в семейството си. Родителите/детето получават подкрепа, предоставят се различни видове консултации или ползват социални услуги в общността.
Случаи на настанени в семейство на роднини и близки /баба, дядо и др./ - 7 деца;
Случаи на настанени в професионални приемни семейства - 4 деца;
Случаи на настанени в социална услуга ЦНСТ – 1 дете.
Броя на професионалните приемни семейства в област Кюстендил е 49. Настанените в тях деца са 42. Брой на професионалните приемни семейства без деца е 14 бр.
Община Кюстендил започна проект за равни възможности за малцинствата и уязвимите групи
“Решение за извеждане на дете извън биологичното му семейство се взема след изчерпване на всички възможности за подкрепа на семейството му и е най- крайната мярка”, коментира пред Дарик, директорът на Социално подпомагане, Радостина Васева. В официална позиция, тя информира:
“Във връзка със зачестили статии в медийното пространство за „отнемане на деца от семействата“ Ви информирам, че. Задължително се проучват членовете на разширения семеен кръг - /баба, дядо, леля, вуйчо, вуйна, чичо и др./ същите са длъжни да подпишат декларации дали са съгласни детето да бъде настанено в тяхното семейство/ и едва след това се пристъпва с настаняване в професионално приемно семейство.
Заповедта за настаняване издадена от ДСП е временен акт, който важи до произнасяне на съда, тоест в едномесечен срок след издаването, същата се внася в Районния съд, който според представените доказателства взема решението дали детето да бъде настанено в приемно семейство, институция или социална услуга.
Дирекциите за социално подпомагане не могат еднолично да вземат решение за извеждане на дете извън семейството му без реален и доказуем риск за живота и здравето му. Съдът разглежда искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето.
Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, в което се посочва срокът на настаняване. Районният съд може да промени постановената мярка по искане на прокурора, ДСП и родителите, ако това е в интерес на детето. В правомощията на съдебните органи е да отхвърлят искането на ДСП, ако са налице основателни причини/обстоятелства, че предприетата мярка не е в интерес на детето.
Практиката показва, че Съда изисква прецизно проучване от всички възможни източници за информация. Решението е съгласувано и с подкрепата на широк кръг различни професионалисти.
Извършва се оценка на потребности на детето и родителски капацитет, организират се междуинституционални срещи в работата по случаите. Децата не могат да бъдат извеждани от семействата с еднолично решение на който и да било служител.
След настаняване на детето винаги се работи за реинтеграцията в биологичното му семейство – чл. 16 от Наредбата условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция.
Винаги водещ е интересът на детето. Неговото мнение и желание се вземат предвид при предприемане на мярката за закрила, то бива уведомявано за последствията от предприетата мярка.
Мярката за извеждане на дете е крайна, която може да бъде предприета едва след изчерпване на възможностите за превенция и предоставяне на грижа в семейна или близка до семейната среда, с изключение на случаите когато се касае за непосредствен риск за живота на детето или е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
В работата си с деца и семейства в риск социалните работници се водят от принципа, че семейството е естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата.
В тази връзка усилията на социалните работниците са насочени към оказване на необходимата защита и съдействие, така че семейството да може пълноценно да поема своята отговорност в обществото осигурявайки семейна среда, която да стимулира пълноценно и хармонично развитие на децата”.
22% от населението у нас живее под прага на бедността
От тях са станали случаи - 68 бр. По отношение на 56 от страна на отдел „Закрила на детето“ се прилагат мерки за закрила в семейна среда по чл. 23 от Закона за закрила на детето, тоест детето се отглежда в семейството си. Родителите/детето получават подкрепа, предоставят се различни видове консултации или ползват социални услуги в общността.
Случаи на настанени в семейство на роднини и близки /баба, дядо и др./ - 7 деца;
Случаи на настанени в професионални приемни семейства - 4 деца;
Случаи на настанени в социална услуга ЦНСТ – 1 дете.
Броя на професионалните приемни семейства в област Кюстендил е 49. Настанените в тях деца са 42. Брой на професионалните приемни семейства без деца е 14 бр.
Община Кюстендил започна проект за равни възможности за малцинствата и уязвимите групи
“Решение за извеждане на дете извън биологичното му семейство се взема след изчерпване на всички възможности за подкрепа на семейството му и е най- крайната мярка”, коментира пред Дарик, директорът на Социално подпомагане, Радостина Васева. В официална позиция, тя информира:
“Във връзка със зачестили статии в медийното пространство за „отнемане на деца от семействата“ Ви информирам, че. Задължително се проучват членовете на разширения семеен кръг - /баба, дядо, леля, вуйчо, вуйна, чичо и др./ същите са длъжни да подпишат декларации дали са съгласни детето да бъде настанено в тяхното семейство/ и едва след това се пристъпва с настаняване в професионално приемно семейство.
Заповедта за настаняване издадена от ДСП е временен акт, който важи до произнасяне на съда, тоест в едномесечен срок след издаването, същата се внася в Районния съд, който според представените доказателства взема решението дали детето да бъде настанено в приемно семейство, институция или социална услуга.
Дирекциите за социално подпомагане не могат еднолично да вземат решение за извеждане на дете извън семейството му без реален и доказуем риск за живота и здравето му. Съдът разглежда искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето при спазване разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето.
Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, в което се посочва срокът на настаняване. Районният съд може да промени постановената мярка по искане на прокурора, ДСП и родителите, ако това е в интерес на детето. В правомощията на съдебните органи е да отхвърлят искането на ДСП, ако са налице основателни причини/обстоятелства, че предприетата мярка не е в интерес на детето.
Практиката показва, че Съда изисква прецизно проучване от всички възможни източници за информация. Решението е съгласувано и с подкрепата на широк кръг различни професионалисти.
Извършва се оценка на потребности на детето и родителски капацитет, организират се междуинституционални срещи в работата по случаите. Децата не могат да бъдат извеждани от семействата с еднолично решение на който и да било служител.
След настаняване на детето винаги се работи за реинтеграцията в биологичното му семейство – чл. 16 от Наредбата условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция.
Винаги водещ е интересът на детето. Неговото мнение и желание се вземат предвид при предприемане на мярката за закрила, то бива уведомявано за последствията от предприетата мярка.
Мярката за извеждане на дете е крайна, която може да бъде предприета едва след изчерпване на възможностите за превенция и предоставяне на грижа в семейна или близка до семейната среда, с изключение на случаите когато се касае за непосредствен риск за живота на детето или е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
В работата си с деца и семейства в риск социалните работници се водят от принципа, че семейството е естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата.
В тази връзка усилията на социалните работниците са насочени към оказване на необходимата защита и съдействие, така че семейството да може пълноценно да поема своята отговорност в обществото осигурявайки семейна среда, която да стимулира пълноценно и хармонично развитие на децата”.