София Филм Фест гостува за осма поредна година в Габрово, със специална селекция филми. Зала „Възраждане” отново ще бъде дом за киноманите, в рамките на четири дни през месец юни. Филмите са десет.
Програмата стартира на 8 юни (четвъртък) в 18:00 часа с филма, с който беше открит 21-вия София Филм Фест през март – „Белгийският крал” („King of the Belgians”, Белгия-Холандия-България, 2016), като творбата ще бъде представена от директора на София Филм Фест и копродуцент на филма – Стефан Китанов, както и от актрисите-певици Екатерина Ангелова и Ваня Вакари.
Световната премиера на четвъртия игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс беше в програмата „Хоризонти” на 73-ия кинофестивал във Венеция 2016. Оттогава филмът е участвал с успех и вече е поканен в програмите на почти 50 фестивала по целия свят, сред които Бусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин, Ротердам, Гьотеборг и София.
„Белгийският крал” е една комедия, изпълнена с меланхолия, подобно на самия крал (в ролята е прекрасният Петер Ван ден Бегин), и с красотата на многогласното българско пеене, което всъщност прави възможно пътешествието на краля през Балканите… Ние не знаем кога се развива действието – дали в миналото или бъдещето, но тази историческа свобода дава възможност на режисьорите да говорят за Европа днес с лекота и с известна горчивина, независимо от това дали става дума за Белгия, Турция или Балканите…” cineuropa.org
Първата фестивална вечер продължава в 20,15 часа с едно изключително важно заглавие – най-новия филм на Андрей Кончаловски. Световната премиера на „РАЙ” (Русия-Германия, 2016) беше на 73-ия фестивал във Венеция. Наградата „Сребърен лъв” за най-добър режисьор бе получена от двама творци – Андрей Кончаловски за „Рай” и Амат Ескаланте за неговия филм „Опасна зона”. „РАЙ” разказва завладяваща история за съдбите на трима души – Олга, Жюл и Хелмут, чиито пътища се пресичат сред безмилостните разрушения от Втората световна война. Ролите са разпределени между Юлия Висоцка, Кристиан Клаус, Филип Дюкен, Виктор Сухоруков, Петер Курт и др.
„В историята има много големи трагедии, повечето от които се загнездват в паметта ни като древни грехове, които не биха могли да се повторят в наши дни. Един от най-ужасяващите моменти в историята на нашето поколение е издигането на власт на нацистката партия в Германия и избиването на милиони хора, които не се вписваха в идеала на нацистите за „перфектния” немски „рай”… „Рай” е образ-разсъждение върху историята на ХХ век, изпълнена с големи илюзии, погребани в руини; върху опасността от омразата, която властва между хората и отчаяната необходимост от любов, която човечеството трябва да използва в битката си с повсеместното зло…” – Андрей Кончаловски
На 9 юни (петък) в 18,00 часа започва прожекцията на един от най-добрите български филми от последните няколко години – „СЛАВА” („Glory”, България-Гърция, 2016) на авторския дует Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Филмът беше удостоен с наградата за Най-добър балкански филм на 21-вия София Филм Фест и има в актива си десетки отличия от международни филмови форуми в цял свят. Филмът ще бъде представен от актьора, изпълняващ главната роля в историята – Стефан Денолюбов, който ще очаква впечатленията на публиката и въпросите на зрителите.
Кантонерът Цанко Петров намира милиони левове на влаковите релси. Решава да ги предаде на полицията и в замяна е награден с нов ръчен часовник, който скоро спира да работи, a пиарът на Министерството на транспорта губи стария му часовник. Петров започва отчаяна битка не само за стария си часовник, но и за изгубеното си достойнство.
„Интересуват ни социалните теми, темите за отношенията между хората. Харесва ни да правим човешки филми за човешки същества, които показват как тези човешки същества живеят в реалността, била тя политическа или социална. Фокусираме се върху това как те се справят с всичко, което им се случва. „Урок“ е първият филм от нашата трилогия, „Слава“ е вторият. Вдъхновяваме се от вестникарските заглавия. Това е основата: и в двете истории има социален елемент, какъвто ще има и в третия филм.”
Кристина Грозева и Петър Вълчанов пред FourThreeFilm.com
Втората фестивална вечер предлага още една забележителна среща, с един от емблематичните филми на 2016 година. С наградата на ФИПРЕССИ от Кан и Сан Себастиан, с номинация за чуждоезични „Оскар” и „Златен Глобус”, носител на Наградата LUX на Европейския парламент за 2016 година, с пет отличия на Европейските филмови награди (най-добри актьор, актриса, сценарий, режисура и най-добър филм), третият филм на Марен Аде – „Тони Ердман” беше един от важните акценти на 21-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест.
Премиерата на копродукцията между Германия, Австрия и Румъния беше на фестивала в Кан, където по червения килим минаха и… кукерски маски от България. Това е една топла, трогателна, забавна история, посветена на сложните взаимоотношения между една дъщеря, която заема отговорна позиция в корпоративна структура и се е отдала на работохолизъм (Сандра Хюлер) и нейния нестандартно-находчив и забавен възрастен татко (Петер Симоничек). „Тони Ердман” е филм, който не бива да бъде пропускан!
Кен Лоуч отново беше удостоен с престижната „Златна палма” в Кан – десет години след „Вятърът в ечемичените ниви”. „АЗ, ДАНИЕЛ БЛЕЙК” („I, Daniel Blake”, Великобритания-Франция-Белгия, 2016) ще бъде представен пред публиката в Габрово в събота (10 юни), от 18,00 часа. Филмът има в актива си още десетки награди от различни филмови форуми и предава историята на един възрастен дърводелец, чийто живот се разпада на парчета в огромното море на бюрокрацията. Създаден с хумор, топлина и отчаяние, филмът е безкомпромисен – пленява с естествената простота на разказа, близка до минимилизъм, запазена марка за филмите на Кен Лоуч и неговото социално кино. Израз на загриженост към все по-обедняващите обикновени хора, историята се превърна в полемичен разказ за сблъсъка със системата на един обикновен човек – Даниел Блейк (в ролята Дейв Джоунс). Сред абсурдната джунгла от сиви офиси и досадни чиновнци, осигуряващи помощи за безработни и хора в неравностойно положение, Даниел се сприятелява с Кейти (Хейли Скуайърс), самотна майка на две деца в подобна ситуация. Двамата решават, че е по-честно да не се играе по правилата на бюрократичния свят и да не бъдат фалшиви…
„Често си припомням една стара фраза: „Агитирайте, образовайте, организирайте”. Сигурен съм, че не може да образовате толкова много, колкото би ни се искало, но пък може да задавате въпроси; като цяло е трудно да организирате чрез филмите си, но със сигурност може да агитирате. Аз мисля, че да агитираш е голяма цел, защото да бъдеш самодоволен за неща, които са нетърпими, е просто неприемливо. Герои в капан от ситуации, на които се налага да разрешат сложни конфликти – това е същността на драмата. Мисля, че гневът може да бъде много конструктивен – гневът, който оставя публиката с усещането за нещо неразрешено като проблем, с някакво предизвикателство, той може да свърши добра работа.” – Кен Лоуч
Показана премиерно в „Петнайсетдневката на режисьорите” в Кан, най-новата творба с подписа на Паоло Вирдзи „ЛУДЕТИНИ” („Like Crazy”, Италия-Франция, 2016) среща зрителите с две дами, настанени в психиатрична клиника в Тоскана. Животът ги събира по случайност, те не се поколебават да грабнат шанса и да избягат заедно и се оказват в приключение, което ще промени съдбата им завинаги… Превърнал се в любимец на публиката на фестивалите във Валядолид и Варшава, този филм вече завладява сърцата и на киноманите в България, благодарение на страхотните актриси Валерия Бруни Тедески и Микаела Рамацоти. Начален час на прожекцията в Габрово – 20,00 часа, на 10 юни (събота).
С първата неделна прожекция на 11 юни, начален час 11,00 – предлагат фестивална среща с един провокативен и увлекателен документален филм, който ще очарова зрители от всички поколения. Люк Жаке покори света с епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година, превърнал се в една от най-успешните документални продукции на всички времена и в боксофис хит с приходи над 127 милиона долара. Най-новата творба на режисьора отново е посветена на императорските пингвини в Антарктида. Заснет на снежния континент миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция, „ИМПЕРАТОРЪТ” („L’empereur”/„March of the Penguins 2”, Франция, 2016) предлага на зрителите невиждани кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин, на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин, чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата… Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея…
В програмата на „София Филм Фест в Габрово” е включена една страхотна, трогателна биографична творба, посветена на може би най-великия футболист на всички времена – „ПЕЛЕ: РАЖДАНЕТО НА ЕДНА ЛЕГЕНДА” („Pele: Birth of a Legend”, САЩ, 2016). Прожекцията на филма на Джеф и Майкъл Цимбалист започва в 16,00 часа, в неделя, 11 юни. От гетата в Бразилия до централно място на едно от най-големите спортни събития в света, кариерата на Пеле, започнала от това, че става най-младия футболист (на 17 години), спечелил Световната купа, е истинско чудо. „Пеле: Раждането на една легенда” е изпълнен със смях, житейски уроци и сърдечност. Това е един вдъхновяващ биографичен филм, който дава прекрасна възможност на всички фенове да се запознаят с пътя на легендата Пеле.
На финала на 21-вия София Филм Фест „БЕЗБОГ” („Godless”, България-Дания-Франция, 2016) получи Голямата награда „София – град на киното” в Международния конкурс, както и с Наградата за най-добър български игрален филм, определена от международно жури. Отличеният със „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и с голямата награда „Златна роза” филм на Ралица Петрова е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с фалшиви самоличности, която неочаквано проявява пристъп на човечност.
„Светът – или поне българският свят – се дави в депресия, корупция и мизантропия. Любовта не съществува, макар че от време на време хората я търсят. Това е посланието на дебютния филм „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова, филм, който си поставя за цел да покаже на зрителя цялата безрадостност в живота на посткомунистическа страна, където нищо не се променило”, пише „Варайъти”. Филмът ще бъде представен в Габрово от Ралица Петрова – автор и режисьор, която ще бъде специален гост и ще очаква Вашите впечатления и въпроси!
Предложението за финал на фестивалната ни програма в Габрово през 2017 година е „ФРАНЦ” („Frantz”, Франция-Германия, 2016), най-новия филм на майстора на модерното френско кино Франсоа Озон („Осем жени”, „Басейнът”). Творбата е увлекателно упражнение по стил в черно-белия спектър, което отвежда зрителите в дните след Първата световна война, за да им разкаже история, наситена с любов и драматични обрати. Анна тъгува за годеника си и всеки ден носи цветя на гроба му. Именно там немската девойка среща тайнствен французин, който също е дошъл да отдаде почит на загиналия Франц. Премиерата на копродукцията между Франция и Германия беше на Венецианския фестивал през септември 2016, а Паула Беер беше удостоена с наградата „Марчело Мастрояни” за най-добра млада актриса. В ролята на младия французин е Пиер Нини, когото видяхме фестивално у нас в образа на прочутия дизайнер във филма на Жалил Леспер „Ив Сен Лоран”.
Ето какво споделя Озон за своята работа по „Франц”: „Докато се подготвях за филма, осъзнах, че ако разкажа тази история в черно-бяло, ще я направя по-силна и по-реална. В крайна сметка нашите спомени от войната са в черно и бяло. Сметнах, че това ще е добър начин да пренеса зрителя още по-дълбоко в историята. А и от естетическа гледна точка периодът, върху който се фокусира филма, е период на тъга и страдание – не мога да си го представя цветен… Употребата на цвят е не толкова логическа, колкото емоционална.”
