Ръчно написан учебник по тъкачество е експонат на месец декември в РИМ

Ръчно написан учебник по тъкачество е експонат на месец декември в РИМ
Ръчно написан учебник по тъкачество е експонат на месец декември в РИМ / Дарик Габрово, архив

Експонат на месец декември в Регионален исторически музей е уникален ръчно написан учебник по тъкачество за Държавната учебна занаятчийница в с. Княжево, дн. квартал на София. Същият е подшит в корици на „Тивтер от вересии на Стефан П. Андреев, кожухар, лето 1892 6 юни". Учебникът е съставен през 1892 г. за І-ви и ІІ-ри клас на занятията в училището. Подробно са разяснени видовете дрехи, особено детайлно са описани различните фигурни ефекти върху тях - чрез допълнително залепени и оцветени схеми. Обособени са два раздела  - „Наука за пряждовлакнестите материали", който разглежда суровините (растителни и животински) за тъкачеството; и раздел „Наука за сплитките" с прикрепени мостри конци и платове. Авторът - габровецът Стефан Попандреев - е привлечен като учител в новата тъкаческа специалност в училището. Практиката тогава явно е била наемането за преподаватели на опитни майстори-занаятчии, които да предадат на учениците всички тънкости на занаята.

 През 1883 г. със  "Закона за устройството на учебната занаятчийница в село Княжево", утвърден  с Височайши Указ №509 на Княз Александър Батемберг от 9-ти декември, е основана Учебната занаятчийница в с. Княжево, Софийско, първото техническо професионално училище в България, родоначалник на съвременните професионални гимназии.  На нея се възлага задачата „да усъвършенствува занаятите в България по дърводелство и железарство, като приготвя добри и способни майстори по тях". ІІІ-то ОНС предвижда в бюджета за 1883 год.  60000 лева за откриване на училището, под ведомството на Министерството на общите сгради, земеделието и търговията. То се настанява в помещенията на бившата  турска държавна сукнена фабрика и започва с 46 ученици, от които завършват успешно своето обучение през 1887 г. 29 младежи.

 През 1886 г. се назначава първия директор на училището със специално висше образование - Васил Атанасов, завършил висше училище по химия в Чехия, който назначава опитни майстори - немци и чехи. Програмата се разширява с грънчарско отделение и с леарна за метали, шлосарна и ковачница. През 1887 г. училището представя първото си изложение от изработени предмети и е посетено от току що възцарилия се княз Фердинанд I.

  От 1890 г.  се изучава тъкачество и бояджийство. През 1893 г. Държавната учебна занаятчийница е преименувана на Държавно техническо училище. През 1895 г. с Указ № 373 от 7 юли то е разформировано и  разделено на  четири технически учебни заведения, които се обособяват в градовете, където има най-големи занаятчийски традиции. Железарското училище е в Самоков, грънчарството в Троян, тъкачеството и бояджийството в Сливен, а столарството в Русе.

 Учебникът демонстрира стремежът към модерно обучение и насоченост към практическите нужди на обществото в младата българска държава.