Едно интервю във вестник „100 вести" дава някои отговори и поставя въпроси, свързани с развитието на българското общество. То е с младеж, напуснал страната преди години. Николай Минков казва: „В Америка със 100 долара препълвам количката, тук със 100 лева едва покрих дъното". Той смята, че:
Младите напускат, защото искат да се развиват, не да ги лимитират.
Хората тук не са щастливи и това ме прави безпомощен.
"В България има много, много кадърни хора. А там има много, много, които не са на това ниво, а живеят спокоен живот.
В армията на САЩ има съревнование, конкуренция, защото ти казват: „колкото си по-добър в обучението, толкова по-голям шанс имаш да оцелееш”.
През лятото ми направи впечатление, че е по-благоустроен, подновен, по-поддържан отпреди 5 години, когато заминах – юли 2012. Хората бяха по-усмихнати през лятото, сега личи, че имат много бреме на главата, много проблеми. Голямата разлика, която забелязах, не е разлика, а несправедливост. Възмутен съм от цените, които видях в един супермаркет. Толкова високи, абсурдни са. Отидох с баща ми да пазаруваме в една от големите вериги и за 100 лева попълнихме един ред в количката, а за 100 долара в Невада количката прелива.
Колкото и странно да звучи, ще кажа, че меката демокрация явно не работи. Не знам дали ще бъда аз, дали някой от моята генерация, дали трети, който ще реши да се върне и опита да промени нещата, но трябва да си решим проблемите като един народ, общо.
Швейцария, Белгия не са големи държави, а го постигат, вярвам, че и ние можем. От нас зависи. Но без коренна промяна няма да има подобрение. Хората не са щастливи. И това ме кара да се чувствам безпомощен. Не съм политик, но мисля за всичко, което се случва тук.
Нещо от ежедневието в Габрово ще споделя. Забелязах на една пешеходна пътека хората редовно да чакат и чакат цяла ивица коли и никой не ги вижда. Ако някой от тези шофьори отиде в Америка, той ще блъсне някого на пешеходната пъ- тека. Там хората стъпват на нея, вървят спокойно, защото тя е тяхна, дава им предимство, а тук хората посягат да стъпят, връщат се назад, страх ги е сякаш от колите.
И споделям с баща ми (нали законът и правото са негова професия), че ако застане един полицай и даде 50 глоби днес, утре повече шофьори ще спазват правата на пешеходците и така ден след ден този полицай ще промени нещо. Да не се търси някакво ново законодателство, а да се прилага съществуващото. И професионализъм да има. Да се поощрява професионализма, да се възнаграждава."
