На 10 юли от 18.00 ч. пред Дечковата къща с възстановка на посрещането на първите руски воини в Габрово, ще бъде отбелязана 140-та година от Освобождението на нашия град.
Организатори са Община Габрово, Архиерейското наместничество в Габрово и Регионален исторически музей-Габрово.
Във възстановката ще вземат участие: Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“, оркестър „Габрово“, Младежка театрална студия „Гаргара“ към НЧ „Христо Смирненски 1949“ и Национално дружество „Традиция“ – Габрово.
Преди 140 години Габрово е сред първите български селища, обявени за свободна територия. Вестта за десантът на руската армия при Свищов донася в града ни търговецът Колчо Мянков. Още с установяването на щаба на ген. Гурко в Търново, габровци изпращат свои представители при него. В среща с генерала учителят Андрей Манолов и търговецът Атанас Кехлибарев му предоставят сведения за обстановката в Габрово и карта за дислокацията на турските войски в региона.
На 28 юни (10 юли) 1877 г. Габрово посреща отрядът на поручик Иловайски от 30-ти Донски казашки полк. От този момент градът с население около 7 хил. души се превръща в най-сигурният тил на Шипка. Гражданството ги посреща с хляб и сол, с много цветя. За няколко дни в Габрово пристигат още 36-ти Орловски полк, 55-ти Подолски полк, Брянския полк, 14-та пехотна дивизия, 9-а артилерийска бригада. Сформира се Габровския отряд под ръководството на ген. Валериан Ф. Дерожински със задача за овладяване на Шипченския проход.
Габрово и габровци стават част от събитията за защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, на зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер. Но габровци вписват свои страници с различни прояви и в боевете при Нова и Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето – светиня. Габровци от състава на конната сотня участват и във финалните моменти от бойните действията на руската армия в направлението Котел – Сливен при Садово, Търново Сеймен (дн. Марица) и Кадърфаклие (дн. Везенково).
Най-голяма е помощта на местното население по време на епичните августовски боеве. В подкрепа на защитниците са изпратени новосформираните в Габрово 9-та и 10-та опълченски дружини, като 9-та е непосредствено на фронтовата линия. Получили поддръжка от тила на своите позиции в продължение на шест дни от 9 - 14 (н. ст. 21 - 26) август, защитниците успешно изпълняват поставената от руското командване задача – нито един войник от армията на Сюлейман паша да не премине за помощ на обсадената турска войска в Плевен. Успешната отбрана на Шипка е с огромно военностратегическо значение. Според ген. Радецки, Шипка се оказва „заключена врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша, за което важен принос има и габровското население.
През месеците на войната Габрово е превърнато в голяма болница. Сградата на Априловата гимназия, девическото училище в Дечковата къща, Девическия манастир, къщата на учителя Илия Христович са оборудвани в медицински заведения за руски офицери и войници, български опълченци, бежанци, лекуват се дори турски войници, ранени след боевете на Шипка. Особено труден момент за преодоляване е струпването на хиляди бежанци, принудени да напуснат родните си места. В Габрово тяхното число в края на м. юли наброява над 20 хил. души. Болшинството са от Старозагорско, Новозагорско, Казанлъшко, Калоферско, Сопотско.
От първия ден на своето освобождение до последните военни месеци габровци живеят с радостта и възторга, с напрежението и мъката на общия водовъртеж на времето. Формират се не само дружини на Българското опълчение, но и доброволчески милиционни отряди и чети, устройват се болници, осигуряват се вода, храна, боеприпаси, разузнавачи. Населението дава всичко от себе си доброволно, с доверие и благодарност, за да се превърне града ни в „сигурния тил на Шипка“.
