Празникът на виното и лозаря - Трифон Зарезан и състоялия се наскоро референдум с развихрилите се покрай него страсти е повод за служителите в Държавен архив Габрово да открият интересни факти от недалечното минало, а именно как преди 65 години населението на България не е било питано по един особено важен въпрос. През юли 1947 г. е приет Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството. Според него кръчмите в българските градове и села трябва драстично да намалеят, информира Цветомира Койчева от архива.
С чл. 1 се регламентира, че във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а в селища над З0 000 жители - на 1 000, според последното преброяване. Създават се специални комисии, в които влизат кмета или негов заместник и членове, един общински съветник, избран от общинския съвет, представители на милицията, на местния комитет на О. Ф., на профсъюзите, на градските и селски женски дружества, на санитарните власти и на Сдружението на търговците, за да решат кои кръчми да се затворят и кои или коя да остане отворена. Подлежат на затваряне всички кръчми, които се намират на разстояние до 200 метра от минните и фабричните предприятия, училищата, казармите, читалищата и военните клубове. Министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице определя работното време на кръчмите и времето, през което може да се сервира алкохол в гостилниците и рестораните. Изготвят се списъци с лица, за които е доказано, че са хронични алкохолици и те не се допускат в питейните заведения.
В протоколните книги от заседания на Селските общински управления в Габровско са отразени заседанията на създадените комисии, на които се разглежда въпросът колко кръчми да се оставят да работят в съответното населено място. Например в Общински съвет при гара Соколовска община, Дряновско се взема решение да се закрият всички 7 кръчми. Изтъква се, че на някои кръчмите се закриват, защото има нарушения на закона за акцизите, други, че в селото жителите са под 800 и освен това „всички кръчми следва да бъдат закрити, поради това, че всички кръчмари имат като второстепенно занятие кръчмарството. Същите са строители, зидари, каменоделци, освен това повечето са с по-големи земеделски стопанства и закриването няма да се отрази зле върху материалното им положение." Вследствие на това съветът взема решение да открие 4 общински кръчми в района на общината. В с. Богатово се взема решение да работи само една кръчма при население от 1297 души, в Селско общинско управление - с. Царева ливада всички населени места са с население с по-малко от 800 души и комисията.взема решение да се затворят всички кръчми, но впоследствие позовавайки се на чл. 1, ал. 2 „....По решение на общинския съвет, в населени места с по-малко от 800 жители, може да се остави една кръчма.." разрешава отварянето на 1 кръчма, която е собственост на общинско предприятие „Хоремаг". Така кръчмарството като частна инициатива, носеща препитание на доста семейства преминава в ръцете на местната власт.
В писмо до Дряновския околийски управител от Общинско управление - с. Белица пише, че съветът е взел решение да се закрият всички кръчми, тъй като всички кръчмари имали странични занятия и даже самите питиепродавници предложили да се закрият всички на един етап и да останат само общинските.
Такива решения са взети на заседания на Общинските съвети в селата Добромирка, Гъбене, Плачковци и др. Интерес представлява чл. 14 от Закона, според който може да се извърши допитване до населението за затварянето на кръчмите, още по-интересен е начинът, по който може да стане това".. Допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпишат писмено предложение на областния директор. То може да се произведе за всички селища в общината или само на отделни населени места. ..". Специална част от Закона регламентира как да се проведе запитването. Допитването се извършва по реда на закона за избиране народни представители за обикновено Народно събрание. За затваряне на кръчмите се гласува с бюлетини, с ръкописен или печатен текст: "За затваряне", а против - с бюлетини с текст: "Против затварянето". Ако 60% от подадените гласове са за затваряне на кръчмите, счита се, че населението е решило тяхното затваряне. В този случай областният директор разпорежда по административен ред да бъдат закрити всички кръчми в общината. Документи за проведено допитване на населението по този въпрос не са открити. Съществуват критерии за затварянето на кръчмите, дадени на общинските управления с Окръжно на МВР и допълнително нареждане към него. Затварянето на кръчмите трябва да стане на два етапа: половината кръчми да се закрият до края на 1947 г. и другата половина до м. юни 1948 г., като комисиите по места трябва да решат кои да се затворят първи като имат предвид следните обстоятелства:".. Като прави своята преценка, комисията трябва да подбере за закриване до края на текущата година такива, чиито собственици, освен търговията със спиртни напитки имат и други източници на препитание, които са врагове на народната власт, нарушители на законите и наредбите или чиито заведения са станали вражески гнезда...". Доколко и как са спазвани критериите говори факта, че се откри заявление до Областния директор - Плевен, че неправомерно в с. Белица, Дряновска околия е закрита кръчма, която отговаря на всички хигиенни изисквания, а се оставят такива, които имат роднински връзки с кмета - едната кръчма е на бабалъка (тъста) на кмета, която е открита преди 1 година. Има разпореждане да се проверят обстоятелствата - липсват документи дали въпросът е разрешен. Разпоредбите на Закона са особено строги в частта си „Наказания", подлежат на парична глоба и лишаване от свобода всички лица, които търгуват със спиртни напитки извън регламенираните за това места и с парична глоба ще бъдат наказвани всички лица, употребяващи алкохол в нерегламентирани заведения.
Обнародваният, през съдбоносната за развитието на българската икономика 1947 г. Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството е отменен през 2000 г.
