Подписването на мирния договор в Сан Стефано. Немска гравюра – Албум Освобождението 1877-1878, издание 1978 г.
/
Регионален исторически музей Габрово
Граф Николай Павлович Игнатиев, легендарен руски дипломат, чиято кариера е свързана с българската борба за свобода през 60-те и 70-те години на ХІХ век, е един от почетните граждани на Габрово. Званието е присъдено на 13 септември 1902 година. Граф Игнатиев посещава няколко пъти Габрово и поддържа кореспонденция с местните власти.
„Човекът – епоха, човекът – събитие, човекът – Освобождение, човекът – България!” – така съвременната историография определя приносите на граф Николай Павлович Игнатиев.
Роден през 1832 г., той завършва Пажевския корпус на военното училище през 1849 г. На 17 години е произведен офицер. Със сребърен медал завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб. Вторият човек, получил такава награда, след първия випуск от 1834 г. Още тогава публикува свои съчинения във „Военный журнал”.
През целия си живот Николай Павлович чете и се интересува от философия, история, социология, политически науки. Зачислен към Генералния щаб, той е назначен в подразделение, охраняващо и укрепващо крайбрежието на Балтийско море.
Дипломатическата му кариера започва след Кримската война (1853–1856 г.) На 3 юни 1856 г. е назначен за военен агент в Лондон. Като военен експерт на Парижката конференция (1856 г.) той проявява своя дипломатически усет при очертаване границите на Бесарабия, където много българи-бежанци живеят под защитата на Русия. Това му първо дипломатическо поръчение е оценено с орден „Св. Станислав” – II степен, а за дейността си в Лондон получава орден „Св. Владимир” – IV степен. Следващите дипломатически мисии в Средна Азия (1857 г.) и Китай (1859–1860 г.) повишават авторитета му на успешен дипломат и определят пътя за по-нататъшната му кариера.
У него се утвърждава вярата, че „Русия има да изиграе миротворческа и културна мисия в Ориента и Азия”.
През 1861 г. генерал-адютант Николай Павлович Игнатиев за първи път пристига в Цариград във връзка с възкачването на престола на султан Абдул Азис. От този момент неговата кариера се свързва със събитията в Османската империя и съдбата на покорените християнски народи.
От 1861 до 1864 г. Игнатиев е директор на Азиатския департамент в Министерство на външните работи. На 14 юли 1864 г. е назначен за извънреден пратеник и пълномощен министър в Турция, а от 25 март 1867 до 1878 г., е пъномощен посланик на Русия в Османската империя - връх в политическата му кариера.
Това е времето, в което руската дипломация толерантно, но безкомпромисно защитава интересите на славянските народи на Балканите, преодолява съпротивата на западните дипломати, успява да отстрани недоверието на турското правителство към Русия.
Авторитетът на „московския паша” го издига като „втора личност в Османската империя” според констатациите на френския коредпондент на вестник „Фигаро” Иван дьо Вестин.
„Руската дипломация надмина самата себе си по ловкост и политическо изкуство. Чистосърдечно признаваме, че много се удивлявахме на гениалния и напълно оригинален такт, с който генерал Игнатиев управляваше кораба на своята политика...” – бележи българският вестник „Македония” от 18 юли 1872 г.
Писателят, историк и дипломат Симеон Радев отбелязва: „Игнатиев, тъй смътен за нас, остана една титаническа фигура, заобиколена с ореола на една чутовна легенда“.
Граф Игнатиев посвещава своите усилия за разрешаване на българския църковен въпрос, за подпомагане на просветното и културно развитие на българите, протестира срещу жестокостите, извършвани по време на Априлското въстание.
Върхът в диломатическата му кариера, определен не само от съдбата, но и от извоювания авторитет, е дипломатическата подготовка и осъществяването на българското Освобождение. Най-голямото право да постави подписа си под Мирния договор от 3 март 1878 г. принадлежи на него – графа на българите.
В своята „Дипломатическа история на освобождението на България“ - неиздаван ръкопис, публикувана през 2016 г., Симеон Радев отбелязва: „Договорът, който се сключи в Сан Стефано, увенча старата мечта на граф Игнатиева. С треперяща от радостни вълнения ръка той очерта границите на Велика България, и даде един завет на бъдещите поколения. Сан Стефано бе най-високият момент в деятелността на граф Игнатиева. След това веднага почнаха да се редят разочарованията. Берлинският конгрес, който разпокъса неговото дело, остави в сърцето му една рана, която никога вече не заздравя“.
Историческият момент на подписването на Сан-Стефанския мирен договор е засвидетелстван в ръкописа на Симеон Радев:
„Параходите бяха докарали от Цариград тълпи от турци, гърци, българи. Това многолюдие се трупаше пред квартирите на русите с прочуто име, любопитно да ги съзре. Най-много свят се беше събрал пред квартирата на великия княз. Тук бяxa докарали конете на целия му щаб. Но никой не се показваше. А войската стоеше от сутринта построена за парад. Часовете минаваха. Почна да се чувствува някаква тъмна тревога. Какво ставаше в тая оградена от мълчание къща на морския бряг, дето пълномощниците се събираха? След като Великият княз мина пред войската, той се изкачи на една малка височина и от там тържествено възвести сключването на мира. Едно дълго могъщо „ура“ от двадесет хиляди гърла изпълни небето, разнесе се на вълни и над турската армия, събрана на един близък отсрещен хълм, няма зрителка, покорна на съдбата. Прозвуча една команда и офицерите се събраха около великия княз. С няколко кратки думи, пълни с вълнение и гордост за Русия, той възвеличи славния подвиг „за една армия, която е извършила това, което извършихте вие, другари, няма нищо невъзможно“.
Подписването на мирния договор в Сан Стефано. Немска гравюра – Албум Освобождението 1877-1878, издание 1978 г.
„Сърцето ми принадлежи на България” – така граф Игнатиев определя своето отношение към нас, българите. Част от неговото сърце принадлежи и на габровци, тъй като страници от биографията му са свързани и с Габрово.
След прекратяването на боевете градът отново впечатлява със своята тържественост, с въодушевлението и възторга на габровци, които „ликуват” и по повод събитията около преговорите и подписването на мирния договор.
На 27 февруари (11 март) 1878 г. е получена официална телеграма за сключването на мира. Месец по-рано – на 24 януари (5 февруари), на път от Петербург към Одрин за водене на мирните преговори, граф Н. П. Игнатиев пристига в Габрово „между два и три часа сутринта”. Той е „принуден да спре за нощуване”, тъй като „никой от каруцарите не се наема да го откара, преди да се е развиделило напълно” през Шипченския проход – се отбелязва в Записките на руския посланик в Цариград. По данни на краеведа Илия Габровски, граф Игнатиев, който в осем часа напуска града, е придружен от кърджията Рачо Райков от с. Жълтеш, Габровско, като негов водач през Балкана.
Празнуването на осемгодишнината от подписването на Санстефанския мирен договор е мотив кметът на Габрово Колчо Р. Басмаджиев да изпрати телеграми до княз Николаевич-старши, главнокомандващ руските войски по време на войната и граф Н. Игнатиев.
В печатно обявление от 22 февруари 1886 г. Габровската градска община помества оригиналните текстове на руски език и получените отговори в превод на български.
„Жителите на Габрово, празнувайки знаменателния ден 19-й февруари и спомняйки си за Вашата неутомима деятелност при освобождението на България, поднасят на Ваше императорско височество дълбоки чувства на признателност и благодарност” – пише в текста на първата телеграма.
А според втората: „Жителите на Габрово празнуват знаменателния за Русия и България ден 19 февруари, поднасят на Ваше превъзходителство чувства на признателност и благодарност и хранят надежди за осъществяване на начертаната от Вас Сан-Стефанска България”.
В отговор Великият княз Николаевич споделя: „…помня героичната храброст на дружините и от сърце желая преуспяването и благото на младото княжество”. С благодарност за „добрата памет”, граф Игнатиев желае на габровци „осъществяване на благопожеланията” и да съхранят „чувствата на народното ни братство”.
През 1902 г. граф Игнатиев и княз Николай Николаевич-младши, личен представител на Николай II и сам участник във войната, посещават Габрово по повод тържествата за 25-годишнината от Шипченските боеве. Със значима роля за успешния развой на събитията от юли-декември 1877 г., Габрово и габровци стават част от програмата по посрещането на руските гости и се вписват в организираните изяви.
На 13 (26) септември следобед, не по-малко възторжено отколкото във Варна, Г. Оряховица и Търново, градът посреща височайшите лица. Сред множеството посрещачи са и около триста опълченци. Свидетел на събитията от 1902 г. става къщата на Христо Бобчев, основател на втората габровска вълнено-текстилна фабрика „Александър”. На път за освещаване Храм-паметника в село Шипка граф Игнатиев получава гостоприемството му.
За безспорните му заслуги за освобождението на България и възстановяването на българската държавност на 13 септември 1902 г. граф Николай Павлович Игнатиев е обявен за почетен гражданин на Габрово.
„Кипяща натура, ярка фигура, мощна необикновена личност, стремително действащ талант, метеор” – това са определения за граф Игнатиев, давани от различни хора, в различно време. Но всички го представят в една посока, като руският политически мъж, който създава цяла дипломатическа школа, променила съдбините на не един европейски народ. Упражнил „едно решаващо въздействие върху съдбините на българския народ“, според оценката на Симеон Радев, граф Игнатиев умира през 1908 г. вече слязъл от политическата сцена и живял след нашето Освобождение „в една равнодушна към него Русия“.
