Сирница
Сирница / ЕМО ЕТЪР

В Габрово седмицата между двете заговявания е известна и като „карнавална седмица”. В миналото през тези дни хората приготвяли лакомства и шиели дрехи за участието си в Олелийнята. В събота на пазара се разполагали сергии с боза, халва и сладки. Вечерта се появявали първите маскирани хора, които обхождали къщите, за да „правят смях” на стопаните им.

Празникът Сирни Заговезни ще бъде отбелязан в ЕМО „Етър” на 26 февруари от 11:30 до 15:30 часа.

Традиционни за този празник храни ще приготвят участници в прочутия Селски мол.

Точене на баница със сирене ще покаже представител на НЧ „Христо Ботев 2008” с. Гарван.

 Паленето на огън и „гоненето на халва” са поверени на Народно читалище „Св. Климент Охридски 1899”, с. Сенник.

Бутурници, стрели от дърво, ще правят от читалище „Светлина 1872” с. Кортен, община Нова Загора.

В ЕМО „Етър” ще има, разбира се, и базар на мартеници.

Обредните действия на Сирница се приемат за магически. Чрез тях се гонят „злите сили и вредните гадини, които се пробуждат през пролетта", осигуряват се здраве и плодородие.

Сирни Заговезни е с непостоянна дата в народния календар и се определя в зависимост от Великден. Пада се в неделя, седем седмици преди Великден.

Традицията отдава голямо значение на Сирни Заговезни. Тогава се заговява с богата трапеза. На нея присъстват баница със сирене, варени яйца, риба, халва, сирене, плодове. Преди сядане всеки трябва да поиска и получи прошка, в чиято символика се цели опрощаване на всичко лошо, сторено през годината.

По традиция първо по-млади вземат прошка от по-стари, младоженци от кумове. Обичаят е съпроводен с разменяне на традиционни реплики и гостувания, при които се носят подаръци.

Особено силно оживление създава обредният момент около „гоненето на халвата”, известен още като хамкане и памкане.

Съпроводен е с връзване на парче бяла халва или в по-старо време сварено, обелено яйце на конец, който се окачва за гредата на тавана. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата се стремят да уловят окаченото с уста, без да си помагат с ръце. Според това, колко бързо всеки ще захапе люлеещата се халва, се гадае за неговия успех.

Един от съществените обичаи по това време е паленето на огън. Среща се под различни форми и названия в различните краища на България.