Една от възможностите за съчетаване на полезното с приятното през почивните дни е посещение в Историческия музей в Панагюрище. Там в продължение на повече от месец може да се види оригиналът на уникалното Панагюрско съкровище. Панагюрище е разположено сравнително близо до Габровска област, но в същото време разстоянието е достатъчно, за да се приеме ходенето там за екскурзия. Пътят е добър, стига да предпочетете маршрут през Хасиря.
От няколко години в музея на Панагюрище е изградена зала Трезор, където посетителите могат да видят съкровището. За първи път през 2012 г. то се връща в града за един месец и от тогава това става традиция.
Ирина Ботева, главен уредник в музея, припомни пред Дарик нюз, че съкровището е в Панагюрище от 16 април до 31 май, експонирано в зала Трезор:
„Туристическият поток в този период е засилен, това се обуславя както от присъствието на оригинала на съкровището, така и от тържествата, посветени на 138 години от Априлското въстание. В Панагюрище през този период се проведе и Международен фестивал на фойерверките. През последната седмица в музея има повече посетители. Хората се чувстват особено, когато влязат в залата със съкровището, златните съдове наистина искрят, снимането е разрешено. Ние в музея сякаш свикнахме с неговото въздействие, но всяка година на 16 април, когато се върне тук, изпитваме същото вълнение от неговото уникално въздействие".
Съкровището е открито в края на 40-те години от трима братя и много скоро след това то напуска Панагюрище. Връща се отново чак през април 2012 г. Тогава с дарения е изградена залата Трезор.
Голобрад мъж, изобразен върху амфора от съкровището, насочва някои историци на мисълта, че това е Александър Македонски. Приликата с изобразения в град Помпей пълководец е голяма. Датирането на Панагюрското съкровище и от този период, затова има версии, че то е било негово. Повечето историци приемат, че е изобразена сцената от борбата на няколко братя за престола на античен град. Други допускат, че става въпрос за погребение на знатен тракийски вожд, врата върху този съд поразително прилича на вратата в храма от Старосел. Големият български археолог Китов е категоричен, че съкровището е изработено в българските земи, на юг от Стара планина.
Фиолата е съд, който се различава от останалите. Върху двете й страни са гравирани негърски глави. Когато се налее вино и се отпие от него, в очите на фигурките остават капчици от течността, които искрят. Въздействието е неповторимо.
Впрочем всеки от съдовете на Панагюрското съкровище оказва такова въздействие, а когато то може да се види в неговата цялост и в оригинал, човек си дава сметка за силата на древната енергия, останала по българските земи.
