В забележителната си кариера той записва над 500 мача на клубно ниво, извежда „Астън Вила“ два пъти на „Уембли“, печели 10 трофея със „Селтик“ и играе 106 пъти за България. Но той знае, че футболът не е първото нещо, което идва наум на хората, когато чуят името му. Специално пред Мариян Станков - Мон Дьо говори легендарният Стилиян Петров в "Храмът на историите".
Разговор, който започва от болката. Минава през страха, който не се показва. И стига до нещо, което не се казва лесно - надеждата. Защото животът го спря. Но той го победи.
Днес той определя себе си „непримирим към това някой да е зависим, да няма собствено мнение и да бъде корумпиран”.
Най-тежкото изпитание и битката за живот
“Силен, здрав, капитан на отбора, водиш отбора, един млад доктор е така, като седим с теб ми казва: „Ние сме вече сигурни, че имаш диагноза остра лимфобластна левкемия, трябва да започнеш лечение веднага”, спомня си деня, в който разбира за тежката диагноза.
Именно тогава започват изпитанията за него – през химиотерапия до пълното чувство за безпомощност.
"Спомням си на шестия месец, когато вече бях изтощен и когато химиотерапиите вече бяха много тежки. Болките ставаха по-силни. Съпругата ми ме влачеше от тоалетната до леглото. Това, че не можех 6 седмици да видя децата си, трябваше да ги гледам през вратата, защото нямах имунна система. Тогава беше най-тежкият, интензивния период. Това са неща, които всеки един ден са внесли голям страх в мене. И аз може да го споделям само със съпругата си. Тя беше моят лидер. Тя беше тая, която шепнеше в ухото ми: „Всичко ще бъде наред. Не се притеснявай. Отново ще имаме щастливи моменти”, спомня си той.
А неговото „малко удоволствие” тогава е да наблюдава външния свят през прозорците на болничната стая – на 17-ия етаж: „Гледах хората как се усмихват, как са се прегърнали, как се забавляват. А това вече не беше моя живот”, допълва Петров.
Оприличава болестта на дявола: "Черен, безкомпромисен и във всеки един момент, ако се предадеш, ще те вземе".
Българският и световният футбол
Пред Мон Дьо бившият капитан на националния отбор говори за суровата реалност на големия футбол, разликата между България и Западна Европа, както и за разочарованието си от състоянието на родния спорт. Стилиян Петров признава, че най-важният урок, който е научил след напускането на България, е професионализмът.
„Когато излязох от България, аз си позволявах всичко, защото българският футбол не изискваше толкова много. Но когато излязох на голямата сцена, там се бориш със зъби и нокти“, казва той и подчертава, че във футбола на високо ниво ако не се представиш по най-добрия начин – биваш заместен. Въпреки че от години живее във Великобритания, футболистът е категоричен, че остава най-силно привързан към родината си.
„Аз винаги ще обичам България и винаги ще смятам, че България е най-красивата", заявява той.
Лъжите за родния футбол
По думите му има много лъжи, които си казваме за него.
"Може би от това, че изоставяме в модернизацията, като инфраструктура, като проекти, методика, професионализъм, манталитет, всички неща. Но няколко пъти и това не е лошо. Това ти дава пък възможност да работиш и да търсиш промяна. Независимо кое. Дали има някаква промяна, виждат се някакви леки промени, но като цяло българският футбол е изостанал много", посочва Стилиян Петров.
Според него вместо да се обвинява този и онзи, всеки един трябва да погледне първо себе си и да види какво иска да постигне, как иска да го постигне.
"Аз бях такъв. Аз никога не съм разчитал. Да, треньорът е важен, но аз съм знаел какво аз трябва да направя, аз съм се учил, аз съм си давал времето за това, да се уча и да правя правилните неща. Така че извинения много, но мисля, че и талантите също трябва да си поемат отговорността, както и родителите", допълва той.
Предложения за политика и постове
Пред Мон Дьо Стилиян Петров разкрива още, че няколко пъти му е предлагано да влезе в политиката като депутат, но е отказвал, защото според него подобни предложения често се превръщат в „подигравка с българския народ“.
Получавал е и предложения за поста на министър на спорта. Категоричен е обаче, че това не е сфера, в която би искал да навлезе. Намира обаче, че българският футбол „изостава в модернизацията, инфраструктурата, методиката, професионализма и манталитета“, а според него вината трябва да се търси не само в институциите, а „всеки един трябва да погледне себе си и да види какво иска да постигне“.
