По-малко са децата и младежите с увреждания, настанени в институции в Добричко, по-добри са грижите, които се полагат за тях. Това констатира анализ на Фондация Лумос, който изследва финансирането на социалните услуги.
От 2011 г. в региона се работи за затваряне на старите домове за отглеждане и създаване на нов тип услуги – в близка до семейна среда, в общността или връщане при родителите и приемна грижа. Всички тези услуги работят в Добрич и благодарение на тях почти всички институции са затворени, посочи Бисер Спиров от Фондация Лумос.
В новоизградения Център за настаняване от семеен тип в момента има 50 потребители, при капацитет 56, разказа за Дарик директорът Катя Лазарова. Персоналът е около 48 човека и не е достатъчен. Лошо е, че липсват специалисти – психолози, рехабилитатори и т.н.
Грижите за децата са целогодишни, като те посещават и дневни центрове, училище, ходят на море. По-самостоятелни са, имат избор, повече комуникация и възможности. Обществото обаче не е готово да участва в обгрижването на децата, смята Лазарова. Покрай Коледа и Нова година единствено се засилва дарителството. Има необходимост от памперси, почистващи и перилни препарати.
В системата на грижите за деца и младежи с увреждания обаче остават два тревожни проблема – недостиг на средства и персонал; както и липса на прецизност при финансиране на социалните услуги в центровете. Оказва се, че при единен стандарт за потребител, отпускан от държавата - 9 320 лева, реално се харчат годишно 12 487 лева, като в дофинансирането средствата са основно от общините, а около 1/3 или понякога до 1/2 – от дарения.
Нужно е да се видят кои са реалните нужди и откъде те се обезпечават, смятат от Фондацията. Оттам обаче са категорични, че трябва преди да се реши да се увеличават разходите, да се преосмисли методиката на финансиране, което да стане след широк дебат.
Поради невъзможност да се отпускат средства индивидуално, от Лумос предлагат въвеждане на система за степенуване на потребностите на хората с увреждания. Нивата са три – на ниска степен на потребност (за тези, които се обслужват почти изцяло сами); средна степен (малка помощ при хранене, обличане и т.н.) и висока степен – за пациенти, които са изцяло зависими от персонала. Целта е да се премахне единният разходен стандарт, защото потребителите са твърде различни, и да се въведе троен стандарт на финансиране с различен размер.
Според Катя Лазарова тези идеи са полезни и ще спомогнат увеличаването на специализирания персонал, което е много важно. Тя смята, че новият вид услуги са несравними с институционалните и всичко в системата върви към по-добро, но много бавно и на всички е нужно търпение, а и участие.
От известно време доброволци – ученици от XI клас на Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Добрич посещават центъра и общуват с децата, което е много полезно, каза директорът. В ЦНСТ Добрич има хора до 34 години, като по-големите преобладават.
От 2011 г. в региона се работи за затваряне на старите домове за отглеждане и създаване на нов тип услуги – в близка до семейна среда, в общността или връщане при родителите и приемна грижа. Всички тези услуги работят в Добрич и благодарение на тях почти всички институции са затворени, посочи Бисер Спиров от Фондация Лумос.
В новоизградения Център за настаняване от семеен тип в момента има 50 потребители, при капацитет 56, разказа за Дарик директорът Катя Лазарова. Персоналът е около 48 човека и не е достатъчен. Лошо е, че липсват специалисти – психолози, рехабилитатори и т.н.
Грижите за децата са целогодишни, като те посещават и дневни центрове, училище, ходят на море. По-самостоятелни са, имат избор, повече комуникация и възможности. Обществото обаче не е готово да участва в обгрижването на децата, смята Лазарова. Покрай Коледа и Нова година единствено се засилва дарителството. Има необходимост от памперси, почистващи и перилни препарати.
В системата на грижите за деца и младежи с увреждания обаче остават два тревожни проблема – недостиг на средства и персонал; както и липса на прецизност при финансиране на социалните услуги в центровете. Оказва се, че при единен стандарт за потребител, отпускан от държавата - 9 320 лева, реално се харчат годишно 12 487 лева, като в дофинансирането средствата са основно от общините, а около 1/3 или понякога до 1/2 – от дарения.
Нужно е да се видят кои са реалните нужди и откъде те се обезпечават, смятат от Фондацията. Оттам обаче са категорични, че трябва преди да се реши да се увеличават разходите, да се преосмисли методиката на финансиране, което да стане след широк дебат.
Поради невъзможност да се отпускат средства индивидуално, от Лумос предлагат въвеждане на система за степенуване на потребностите на хората с увреждания. Нивата са три – на ниска степен на потребност (за тези, които се обслужват почти изцяло сами); средна степен (малка помощ при хранене, обличане и т.н.) и висока степен – за пациенти, които са изцяло зависими от персонала. Целта е да се премахне единният разходен стандарт, защото потребителите са твърде различни, и да се въведе троен стандарт на финансиране с различен размер.
Според Катя Лазарова тези идеи са полезни и ще спомогнат увеличаването на специализирания персонал, което е много важно. Тя смята, че новият вид услуги са несравними с институционалните и всичко в системата върви към по-добро, но много бавно и на всички е нужно търпение, а и участие.
От известно време доброволци – ученици от XI клас на Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Добрич посещават центъра и общуват с децата, което е много полезно, каза директорът. В ЦНСТ Добрич има хора до 34 години, като по-големите преобладават.
