Варненската Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) одобри поредните два големи проекта за изграждане на ветропаркове в Добруджа, в общините Шабла и Генерал Тошево, сигнализират от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Те са притеснени особено от проекта „Смин", който предвижда изграждането на 95 турбини от по 2 мегавата в близост до защитената зона от Натура 2000 „Дуранкулашко езеро", където зимува една от най-застрашените птици в света - червеногушата гъска. Природозащитниците алармират, че ветропаркът ще създаде стена от турбини между местата за нощуване на гъските - езерото и морето, и обработваемите площи, където те се хранят.
РИОСВ - Варна одобрява проекта въпреки отрицателните становища на Националния природонаучен музей към БАН, няколко български и международни неправителствени организации, ловната дружина в Дуранкулак и подписката срещу парка от местни жители, посочват от БДЗП. Издадено е и решение за предварително изпълнение на ветропарка, което ще предостави възможност на инвеститора бързо да сключи договор с „НЕК" ЕАД за присъединяване към електрическата мрежа, както и да започне изграждането преди да са приключили процедурите по обжалване на решението по Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС).
От БДЗП посочват още, че мотивите на варненската инспекция са в разрез с позицията на премиера Бойко Борисов за задържане на растежа на ветроенергийния сектор в България, който изтъква, че страната ни е първенец по "зелена енергия", но този сектор не създава дългосрочни работни места, а изсмуква средства от данъкоплатците и ги насочва към големите инвеститори.
В Добруджа вече са планирани 3 928 вятърни генератора, информират природозащитниците. Те смятат, че от РИОСВ - Варна поставят чисто икономическия интерес на инвеститорите пред този на гражданското общество и природата, за който са призвани да се грижат.
Районът на Шабленските езера, и особено Дуранкулашко езеро, са единствените места, където редовно се концентрира значителна част от популацията на червеногушата гъска. Данните показват, че между 20 и 50% световната популацията на вида зимува около Дуранкулашкото езеро.
