12 бездомници са настанени в момента в приюта към храм "Света Троица" в Добрич. Той работи от 5 години, като освен безпризорни деца, от 2008-ма приема и бездомни възрастни с тежки проблеми. Идеята е те да бъдат настанени временно там, докато си стъпят на краката, разказа за Дарик радио един от стопаните на приюта - отец Велико Великов. Той се грижи за питомците там, заедно със създателя на дома архиерейския наместник отец Стоян Иванов. През последните две години оттам са преминали 32 човека. Отец Велико смята, че социалната дейност е съпътстваща на Църквата, а не основна.
Колко са хората сега и дойдоха ли нови в последните много студени дни?
Един имаме нов, който дойде сега в най-студените дни. В момента са 12 души, а още двама-трима само се хранят при нас, защото просто вече няма къде да ги настаним да преспиват. Приютът е пълен, даже в едната стая има вече сложени четири легла, но се стараем все пак да помогнем на хората, които имат нужда в момента.
Как изглеждат помещенията, какви са условията?
Условията са добри, леглата са нови, ползвани са не повече от две години. Тя и сградата е нова, построена е преди около пет - шест години. Топла вода има постоянно, храна им се осигурява. Имаме четири стаи.
В които могат да живеят по четири души?
А, не, някои от стаите са малки и побират само две легла, бюро и гардероб. Най-голямата вече е с четири легла, двете са за по трима души и една е само за двама.
Приютът към храм "Св. Троица" единственият подслон ли е за бездомни в Добрич? И ако е така достатъчен ли е тогава?
Да, за съжаление, е единственият и на моменти не е достатъчен. Понякога имаме и по-малко хора - то има текучество, хората са тук докато се оправят, докато си стъпят на краката. Трябва да си съберат пари да могат да си наемат квартира, да си купуват и храна, макар че е трудно. Има и възрастни хора без дом, изпаднали, за тях се намира място в социални домове.
Зимата повече хора ли идват?
В момента сме на максимум, никога не сме имали толкова много хора.
Те сами ли идват да търсят подслон?
Някои идват сами, други ги водят близки, познати, които са чули за нас, по различни пътища. В началото контингентът беше излезли от Дом "Дъга" (деца без родители - б.а.), но не се задържаха. Намираме им работа, те не ходят, напускат, с големи претенции, накрая някои се наложи и да ги изгоним, защото просто бяха потрошили едната от стаите. Те не осъзнаха, че им се дава хляба в ръцете, а те го ритат. Дори чувам, че някои от нашите питомци са подсъдими, не само от Дом "Дъга", а и други.
На всички ли се чувствате длъжни да обърнете внимание, избирате ли ги по някакъв начин?
Гледаме наистина хора, които са крайно нуждаещи се да приютим. Всяка история, особено на възрастните хора, е една трагедия. Имаше една жена - Дамянка, тя преди идваше в църквата, но не беше много добре, после беше временно настанена за лечение в Карвуна. Била е при единия си син, той я биел, вземал й пенсията, тя оставала на улицата и този стрес е довел до отключване на психическо заболяване. Преди Нова година прибрахме един старец - бай Марчо, изгонен от децата си, живял в изоставена барака на пазара... И двете жени, които сега са настанени - Агафия и Дамянка, са с леки психически отклонения, но са кротки и когато им се покаже човечност и им се подаде ръка го оценяват.
Има ли хора, останали без дом по причина на задлъжнялост, на "лоши" кредити?
Един юнак имаше такъв - Румен, той стана известен, че от отчаяние и донякъде от глупост отиде в една телевизия с намерение да си продава бъбрека. Това беше блъф от негова страна, защото първо е незаконно пребиваващ в България, второ беше преболедувал от хепатит. Беше му фалирал бизнеса и по всякакъв начин гледаше да се спаси, но не успя - замина си и не знам точно какво стана с него. Наскоро дори идва да го търси някаква жена. Известно време беше в Добрич, после не знам къде отиде. Бил е работник в Гърция, може пак там да е отишъл.
Повечето си тръгват сами или институциите ги поемат и ги настаняват някъде?
50 на 50 са. Има и такива, помолени да си тръгнат, защото рушаха базата.
Всички бездомници ли са приютени или по улиците има хора, според Вас?
Надали са всички. Имаше един клошар - бай Пано, както аз го знам, много интелигентен, бил е агроном и постоянно четеше. Аз съм го канил много пъти да дойде в приюта, но той не искаше, буквално насила сме го хранили няколко пъти. Когато го настаниха преди Нова година, той вече беше получил инсулт, но казваше "Аз имам всичко, от нищо нямам нужда". Беше много смирен старец. На него, слава Богу, му намериха място в дом, но той беше изключение от обичайните клошари. Повечето са закоравели алкохолици, от което няма спасение. Имахме един такъв случай и му намериха място социалните в Карвуна, той навярно и ще остане там до края си - не е за навън, здравословното му състояние не позволява.
Тези, които са в добро здраве, инициативни ли са?
Има и такива, има и мързелуващи. Като се стопли, доста хора ще си отидат, защото им се даде шанс много пъти, работа им се намираше, а те ни направиха за смях. Има някои, които осъзнават, сега почистиха снега, без да им кажем. Има един бай Тодор, той все нещо майстори, много е сръчен, не му се стои на едно място и все гледа нещо да направи. Има млади, здрави, които ги мързи да гледат, а ако чакат само на готово няма да стане - докато не си вземат сами живота в ръцете. Все пак приютът се издържа основно от дарения и от църковни средства и сега зимата с отоплението е доста трудно.
Измръзват ли сега в студеното време сърцата на дарителите, или от кризата се опразват джобовете?
Има хора, които даряват 50 или 100 лева и не искат документ дори, само поменаваме имената им за здраве по време на литургията. Големи фирми ни отпускат хляб, БЧК - хранителни продукти, закрепихме се откъм храна. Част от питомците ни са включени в социалната трапезария на община Добрич. Даже има една майка с две деца при нас, която е приета до март на работа там - тя разсипва, приготвя храната. Тя беше първият човек, който настанихме с деца. Бащата ги изоставил. Малките ходят на училище.
Отоплението тежи на бюджета на църквата в тези студени дни, но никой не е останал на студено. На газ сме. Никой не е задължен от питомците да дава средства. Имаме нужда от помощ от институциите, когато трябва например да се издават нови лични карти - да не се оправдават с много работа, защото ние също имаме. Ние сме доброволци - аз, отец Стоян и съпругата му, не вземаме заплата. Да си мислят, че сме задължени да вършим работата на някои други, не става! Важно е да бъдат по-експедитивни институциите, да се настанят тези хора по домове, където ще са за постоянно може би, за да се успокоят.
Проблемите с тези хора, които подслонявате, отношенията, карат ли ви да съжалявате, че сте се заели с този приют, да се откажете? Инициативата беше на отец Стоян, си спомням.
Да се откажем - не, но нормално е човек да се ядосва. Ако нямаме проблеми ще сме в царството небесно, а не тук. Ако някой каже на земята, че всичко му е наред, значи той не е добре. Дори външно да преуспява, човекът все пак е не само тяло, а и душа. Мнозина казват: "Църквата не върши нищо". Напротив. Църквата - това сме всички ние. И когато един човек казва това, той говори за себе си. Църквата не е социална институция в крайна сметка - тук, на отец Иван в Нови хан, за нарко-зависими във Варна, в Русе имаме нещо подобно към храм "Св. Николай" - тази дейност е съпътстваща, основната е да спасява човешки души. Не бива да се сравнява със Запада - Римо-католическата църква има много домове и социални дейности, но ние не трябва да го копираме сляпо. В Гърция е много добре разработено - над 300 дома, които са на издръжка на църквата. Но там църквата не е била 50 години тъпкана от комунистите и изкуствено разделяна от техните приемници. Освен това там работи в синхрон с държавата.
А как Ви действа обстановката навън в тези дни - неуредиците в транспорта, несъбрания боклук, трудното придвижване в снега?
Снегът ме радва. То си е нормално за зимата да има сняг. Някои хора и пръст да им покажеш, ще намерят от какво да мърморят. Виждам препълнените контейнери, но виждам и кучетата да ровят в тях, защото хората са изхвърлили храна. Има и разделно събиране и така е по-лесно почистването. Нормално е да се затрудни в това време - не си мислете, че на тия които почистват им е леко - аз ги виждам как мръзнат с камионите. От нас зависи да ни е по-чисто и приятно. Не става само да ревем и да плюем - каквито са ни мислите, такъв ни е и животът.
Може да чуете част от разговора в аудиото.
