Проф.Георги Атанасов - на терен по време на археологическите разкопки на крепостта Залдапа край Крушари
/
Дарик Добрич
Четвърти сезон продължават археологическите проучвания на терена край с.Добрин, община Крушари
Българи и чужденци от Румъния, Гърция, Кипър и Турция са били сред туристите, които са посетили тази година римо-византийската крепост Залдапа край село Добрин, община Крушари, съобщи ръководителят на археологическите проучвания на терена проф.Георги Атанасов. Крепостта е най-голямата във вътрешността на Добруджа и Североизточна България и има статут на исторически обект с национално значение. Четвърти пореден сезон продължават проучванията на комплекса, а разкопките това лято са били концентрирани в базиликата, която вече е разкрита изцяло, разказа проф.Атанасов.
Напълно разкрита е ранната крипта, уточнени са нейните размери - дълга е 62 м и широка 22 метра. Под нея има по-малка и по-ранна базилика от края на 4 век . Тя е дълга около 25 метра, но това, което е впечатляващо е, че в нея се намира най-голямата крипта за свети мощи, откривана в българските земи. Нейната площ е около 30 кв.метра, състои се от две помещения, в които могат да бъдат поставени саркофазите на трима мъченици. Разкрит е и коридора от южния кораб на базиликата до тези помещения. По 11 стъпала се е слизало до криптата. В края на коридора пък са намерени останки от стенопис. Тази крипта е втората по големина на Балканския полуостров след голямата крипта на столицата на провинцията Томис /Констанца/, информира проф.Георги Атанасов.
Под атриума са открити ранни сгради, включително една конструкция на сграда, която ще бъде проучена догодина. Нейните стени са широки около 90 см., а фундаментите са близо 2 метра. „Това е някаква изключително представителна сграда от ранния период на Залдапа. Открихме и хокерни погребения може би от късната бронзова епоха. На мястото на базиликата е имало култови практики още от преди близо 10 хиляди години” – сподели ръководителят на археологическите разкопки.
Дарик Добрич
Според изчисленията на археолозите ранната базилика е построена в края на 4 век, разрушена е през втората половина на 5 век. В началото на 6 век пък е построена епископската базилика с епископската резиденция. Над 1 100 мраморни елемента са намерани в епископската базилика.
Още през 1992 г. в криптата на ранната базилика са работили иманяри с багер и са объркали културните пластове, разказа проф.Атанасов. По думите му иманярите са стигнали до пода на ранната крипта и намесата им затруднява археолозите да разберат дали в ранната базилика е имало мраморни украси.
Според изчисленията на специалистите ще са необходими още около две години, за да бъдат разкрити напълно ранните структури около базиликата. Археолозите са благодарни на ръководството на Община Крушари за пълното съдействие и финансовата подкрепа.
С дрон ще бъде заснет целият комплекс, а най-важното в момента е да се намери решение за предпазването на базиликата от неблагоприятните атмосферни условия през зимата, каза още проф.Атанасов.
С крепостта Залдапа е свързан известния ромейски пълководец Виталиан, който е роден тук и е син на един от командващите византийската армия. Според проф. Атанасов религиозните паметници най-вероятно са свързани с политиката на Виталиан, подкрепяща истинското православие и насочена срещу грешната политика на тогавашния император Анастасий. Вероятно тук е било съсредоточие на църковни дейци, сред които изпъкват забележителните скитски монаси, смятат археолозите.
