Художествената галерия в Добрич представя изложба с творби на Владимир Димитров – Майстора. Поводът е 135-ата годишнина от рождението на „най-българския художник”. От 14 август посетителите ще могат да видят живописните му платна, негов автопортрет, както и табла с фотоси от живота му, притежание на галерията.
...В неговите портрети на моми, в жътварките и мадоните, в маковете и ябълките, търсим „миниатюрния“ портрет на България. На преклонна възраст Майстора споделя: „Едва стигнах до скиците, и животът си отиде... Трябват два живота, за да се дойде до истинското овладяване на занаята... „
Владимир Димитров - Майстора е роден на 01 февруари 1882 г. в с. Фролош, Кюстендилско.
През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. Ранната му младост преминава при тежки материални условия и труд. Сменя няколко професии - известно време работи като бояджийски и ханджийски чирак, вестникопродавач.
Талантът му не остава незабелязан и през 1903 г. открива първата си изложба в кюстендилското педагогическо училище. Към спечелените пари от продажбите неговите съграждани прибавили и доброволно събрани суми, и така го подпомогнали да замине за София, където постъпил в Художественото индустриално училище в класа на Иван Мърквичка. Той е сред най-ярките представители на създаденото през 1919 г. дружество „Родно изкуство“.
През 1922 г. Майстора открива първата си изложба в Царския манеж, и тя бързо се превръща в културното събитие на София. Със събраните пари заминава за Италия по покана на художника Борис Георгиев. Там среща американския меценат Джон Крейн, Той предложил на художника най-неизгодната сделка както се оказва по-късно – срещу 40 000 лири американецът откупил картините, които Майстора щял да нарисува в следващите четири години. Меценатът финансирал и три пътувания на художника – до САЩ, до Истанбул и до Италия. Джон Крейн придобива от живописеца около 80 картини, а самият договор е прекъснат през 1931 г.
Близо 27 години Владимир Димитров - Майстора работи в своя роден Кюстендилски край, в село Шишковци. Рисува селския бит, народните обичаи и празници, търси характерните особености на българския национален тип и връзката между хората, и природата. Още приживе негови произведения са показвани в Италия, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Румъния, Белгия и др. Той става световно известен, а за приноса си към българското изкуство получава редица отличия: Медал за наука и изкуство, орден „Кирил и Методий“ I-ва степен и е удостоен със званието „Народен художник”.
Вл. Димитров - Майстора умира на 19 септемвери 1960 г., оставяйки като наследство за всички българи едно несметно богатство от цветове, иконография и декоративизъм на националните черти във всяка една от картините си.
...В неговите портрети на моми, в жътварките и мадоните, в маковете и ябълките, търсим „миниатюрния“ портрет на България. На преклонна възраст Майстора споделя: „Едва стигнах до скиците, и животът си отиде... Трябват два живота, за да се дойде до истинското овладяване на занаята... „
Владимир Димитров - Майстора е роден на 01 февруари 1882 г. в с. Фролош, Кюстендилско.
През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия. Ранната му младост преминава при тежки материални условия и труд. Сменя няколко професии - известно време работи като бояджийски и ханджийски чирак, вестникопродавач.
Талантът му не остава незабелязан и през 1903 г. открива първата си изложба в кюстендилското педагогическо училище. Към спечелените пари от продажбите неговите съграждани прибавили и доброволно събрани суми, и така го подпомогнали да замине за София, където постъпил в Художественото индустриално училище в класа на Иван Мърквичка. Той е сред най-ярките представители на създаденото през 1919 г. дружество „Родно изкуство“.
През 1922 г. Майстора открива първата си изложба в Царския манеж, и тя бързо се превръща в културното събитие на София. Със събраните пари заминава за Италия по покана на художника Борис Георгиев. Там среща американския меценат Джон Крейн, Той предложил на художника най-неизгодната сделка както се оказва по-късно – срещу 40 000 лири американецът откупил картините, които Майстора щял да нарисува в следващите четири години. Меценатът финансирал и три пътувания на художника – до САЩ, до Истанбул и до Италия. Джон Крейн придобива от живописеца около 80 картини, а самият договор е прекъснат през 1931 г.
Близо 27 години Владимир Димитров - Майстора работи в своя роден Кюстендилски край, в село Шишковци. Рисува селския бит, народните обичаи и празници, търси характерните особености на българския национален тип и връзката между хората, и природата. Още приживе негови произведения са показвани в Италия, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Румъния, Белгия и др. Той става световно известен, а за приноса си към българското изкуство получава редица отличия: Медал за наука и изкуство, орден „Кирил и Методий“ I-ва степен и е удостоен със званието „Народен художник”.
Вл. Димитров - Майстора умира на 19 септемвери 1960 г., оставяйки като наследство за всички българи едно несметно богатство от цветове, иконография и декоративизъм на националните черти във всяка една от картините си.
