Добричкият куклен театър - с нова премиера
/
Снимки: Валентина Добринчева
С газа дойде и нова постановка за децата на Добрич в Кукления театър. Принудени да репетират дори и в студените дни от 5 до 20 януари, актьорите все пак успяха да подготвят „Слънчев лъч” от румънския автор Александър Попеску. Режисьор е директорът на театъра Петър Петков. Сценографията е на Веселин Анев, музикалното оформление на Детелина Захариева. В ролите са актьорите Румен Куртев, Димитър Ялнъзов, гост – актрисата Димитрина Славова и младото попълнение в трупата Мирослава Демирева, която с този спектакъл прави дебют на добричка сцена. Спектакълът бе показан за първи път в неделя, на традиционното представление в салона на театъра. Официалната премиера бе снощи.
„Слънчев лъч” е историята на едно мишле, което живее на тавана и по андерсеновски, неочаквано, се запознава с една порцеланова балерина. Тя е била счупена докато са бърсали праха от пианото в красивото жилище, и вече непотребна – захвърлена на тавана. Мишлето Муф прави всичко възможно да й повдигне духа – превръща се в акробат, в призрак, в неин слуга, но безуспешно. Момичето Одилия жадува за светлина и топлина и нищо повече. Малкият гризач отваря една дупчица в капаците на прозорците на тавана и слънчевият лъч пробива самотата им. Сгрява душичките и телцата им. Но дупчицата пропуска котката – вечният враг на мишлетата. Тогава идва ред Одилия да покаже, че разбира какво е приятелство и да се отблагодари на Муф за смелостта и куража му. Тя го спасява и прогонва котката. Двамата са приятели завинаги.
netinfo
Тази мила, красива и наистина андерсеновска до мозъка на костите си история, е също като неговите творби меланхолична, кахърна и … бавна. Отправяйки ценни и важни послания за любовта и приятелството, спектакълът трудно достигна до сърцата на добричките деца. Те жадуваха явно по-бърз ритъм, темпо, повече светлина - също като Одилия. Тежестта на меланхолията не им допадна. Всичко донякъде се поуспокои с идването на котката и ритмичната мелодия, която я доведе. Така мненията им след като изгледаха постановката, бяха, че в началото не им е харесало, но после вече да.
За съжаление напоследък се забелязват все по-често и родители или гледачи - основно баби и дядовци, които водейки внучетата коментират доста злонамерено и не ги оставят самите те да гледат и да решават. Като в онзи виц, дето се разхождали в парка дядо и внуче и докато детето възклицавало „Дядо, дядо, виж каква градинка, какво езеро, какви акробати!”, дядото все мърморел носталгично – какво езеро – локва, а едно време какви локви имаше – цели езера; каква градинка – бунище, а едно време какви бунища имахме – цели градини, какъв акробат – педераст, а едно време какви педерасти имахме – акробати… Така и в театъра ни са се навъдили едни нихилистично настроени родители и пенсионери, на които все не им е достатъчно хубаво и развалят настроението на децата с нафталинени спомени от уж по-хубави спектакли, говорейки на висок глас в залата. Недейте така, уважаеми възпитатели, може и наистина сега хубавите неща да са по-малко от вашето и нашето време, но децата ще живеят в това време и няма как иначе – нека им позволим сами да усетят и развият вкуса си. А това малката добричка публика прави безпощадно. Като не й харесва скучае, шуми и иска да излезе. Не може да я задържи дори сладката томбола накрая.
„Слънчев лъч” още не е успял може би да си легне в отредената му формичка във времето и да завърти колелото си, за да заживее. Дано това стане, че и бездруго в тази пустош и мизерия, не ни остават много поводи да посочим някъде на децата си и да кажем: „Я, виж какво красиво нещичко!”.
Оставаме в очакване на ново и по-хубаво представление на Кукления театър. Дано има и възможност за повече този сезон – пожелаваме им! За да няма мърморещи освен за енергийната зависимост и корумпираните политици. Нека културата си остане онова светло петно, което само радва, а не сърди и изнервя.
