В Добрич има 62 архитектурно-строителни паметници на културата, всички са разположени в централната градска част и имат статут на недвижими културни ценности от „местно значение“. Това съобщи в ефира на Дарик зам.-кметът по устройство на територията арх. Боян Коларов. Списъкът с обектите е актуализиран преди няколко години и тогава се оказало, че по документи в града има 85 архитектурно-строителни паметници. 15 от тях обаче вече не съществували реално, а 8 били свалени от отчетния списък, като сгради, които вече нямат статут на обекти - културно наследство. Изваждането от списъка минава през Националния институт за недвижимо културно наследство, поясни арх. Коларов.
Той допълни, че към днешна дата някои от обектите с отнет статут също вече са разрушени - старата румънска къща на ул.„Л. Каравелов“ №5, 7, където сега има нов жилищен блок, бившият Дом на здравния работник по ул. „Кирил и Методий“, изгорелият механотехникум по ул.„Кап. Димитър Списаревски“ и др.
В актуалния списък с 62 обекта, попадат бившият хотел „Москва”, старата гара, бившата сграда на българо-съветската дружба, по-късно стопанисвана от СДС, Стара къща.
Коларов отбеляза, че всички архитектурни паметници на културата в Добрич са частна собственост, "което поставя общината в неизгодна позиция, тъй като тя има твърде слаби лостове да въздейства на собствениците". Много бихме искали да запазим тези обекти, представляващи културно наследство, но поддържането им е тежка задача, защото има дълъг административен ред, по който може да се правят промени и това драстично увеличава себестойността на всяка строителна дейност по тях, коментира Коларов. Той отбеляза, че има недобросъвестни собственици, които оставят архитектурните паметници да се рушат или правят строителни промени без да ги съгласуват с одобряващите инстанции. „Честа недобросъвестна практика е собственик да праща тайни бригади нощно време да разрушават по малко от обекта му, за да го обяви за самосрутващ се, което пък променя процедурите и собствениците се възползват от форсмажорните обстоятелства, за да извлекат максимална полза за инвестиционните си намерения”, коментира зам.-кметът. Възстановяването на обекта в първоначалния му вид би могло да стане, ако предварително е направено архитектурно заснемане, но общината не може да прави такова в чужда собственост, пък и не разполага с достатъчно служители за това, обясни Боян Коларов.
Той посочи и един добър пример. „Точно зад разрушената сграда на Дома на здравния работник по ул.”Кирил и Методий” има още една сграда - паметник на културата. Тя се намира по ул."Райко Даскалов" и собствениците са проявили много мотивиран интерес да минат през всички процедури, да реставрират сградата и да я ползват”, съобщи зам.-кметът.
Той смята, че някои собственици не са имали недобросъвестни инвестиционни намерения, когато са придобивали имоти-културно наследство, "но определено не са били наясно какво им предстои, за да развият и поддържат такъв имот, спазвайки всички нормативни изисквания". Когато се сблъсквали с мудната система, „макар и неохотно те изпадали в групата на недобросъвестните”.
Освен архитектурните паметници в Добрич има 8 археологически обекта, два исторически, един художествен и един обект на градинското и парковото изкуство. Исторически паметници са къщата на Адриана Будевска и къщата на Йордан Йовков. За художествен паметник на културата е обявена църквата „Свето успение Богородично“, което означава, че не самата сграда, а вътрешни художествени елементи представляват културно наследство. Старата част на парка „Св. Георги“ с бившето Казиното /сега исторически музей/ и розариума са паметник на градинското и парково изкуство.
