Велики четвъртък е денят, в който Пилат Понтийски произнася смъртната присъда на Иисус Христос.
Той празнувал Пасха заедно с учениците Си в дома на ерусалимски жител. Преди вечерята, за да даде пример за смирение, Господ снел връхната Си дреха, препасал се с кърпа и умил нозете на апостолите. Тогава дал и най-важната заповед, с която слага началото на Новия Завет: "Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си".
Измивайки краката на своите апостоли, Христос става образец на верния Пастир, който не само води, но и служи на стадото си. Преди да бъде предаден на смърт, Той обяснява на своите ученици, че всеки който е по-голям от останалите, трябва да е служител на другите.
После благославя и споделя хляба и виното, превърнали се в Негови Тяло и Кръв. С тях Исус премахва границите на времето и пространството.
След това Иисус и учениците Му се отправили в Гетсиманската градина. Там, по време на молитва, дошли войниците да го арестуват, след целувката на Юда. Те хванали Христос, а много от учениците му се разбягали. Той бил осъден от свещениците на смърт, а Пилат Понтийски потвърдил присъдата, след като ритеално си измил ръцете за това деяние, като по този начин смел от плещите си отговорността за решението на народа.
Присъдата на Христос обаче предсказана от старозаветните пророци била очаквана от Нега, макар и "горчивата чаша", която трябвало да изпие по волята Божия за изкупването на греховете.
