Велика сряда припомня за приближаващата голгота на Господ Исус Христос, но и за изкушенията на една грешница, която стана светица и за един апостол на вярата, който стана предател. Евангилията разказват, че на този ден, заедно с учениците си Христос посещава дома на Симон във Витания.
Там, сред множеството около Христос една блудница взела алабастрен съд с елей, много скъп в онези времена. Тя разбила съда,в бързината и изляла мирото върху Господа така без да знае, тя го помазала за погребение, плачейки, тя омила със скъпия парфюм нозете му. Виждайки това учениците Му се възмутили от пропиляването на скъпото миро, което можело да се продаде, а с парите да бъдат нахранени бедните.
Христос им казал, че бедните винаги ще бъдат сред тях, Той - не: "като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши" /Матея 26:12/.
За нея и сълзите й на покаяние, Исус Христос каза: много се прощава на този, който умее много да обича.
Но на този ден е и зловещият заговор - Иуда обещал да предаде Господа за 30 сребърника(Мат. 26:3-5, 14-16, Марк 14:1-2, 10-11, Лук. 22:1-6). Стиховете за предателството и за покаялата се грешница са един след друг в Писанието. Те са като връзка и пример за внимание къде си мислим, че се намираме и къде можем да се озовем. Както сам, Господ казва: "Всеки, който възвишава себе си, ще се сниши, а кайто се снишава - ще се възвиси" /Лука 20/.
Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол: блудницата отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му в разкаяние и Иуда - апостол и ученик на Господ, който в този час решил да продаде за пари Учителя си с целувка. Целувката на покаянието и любовта срещу тази на алчността, възвисяването и предателството.
"Можем да кажем, че общата тема на първите три дни на Страстната седмица е краят на света и съдът Христов", пише "Праволславието". Но Господ казва и друго, когато яде на една трапеза с бирниците и грешниците: "Не съм дошъл да погубя света, а да го спася". С този пример, Бог подава ръка на всички, които живеят в оковите на греха и имат нужда от утеха и свобода.
За делото на Иуда пък в началото на Своя път, Христос разказва притча, за това как последните ще станат първи, а първите последни/Матей 20 глава/.
