Посвещава се на социалната политика
Оставаше само един ден до височайшето посещение. Хората се чудеха как да се подготвят, за да се представят подобаващо добре.
Парите им не достигаха, защото отдавна непосилните данъци ги бяха глътнали. Заповедта на градоначалника обаче нареждаше недвусмислено всички да се облекат празнично, да бъдат чисти и нахранени, усмихнати и щастливи.
Дългоочакваният миг настъпи. Кралското семейство и предворните се настаниха в ложите.
Манифестацията на верните поданици започна. Жителите на кралството се точеха в безкрайни колони и поздравяваха своя владетел. Кралският статистик шепнеше окуражителни цифри и красиви формулировки, според които жизненият стандарт в кралството никога не е бил по-добър.. Величеството кимаше разсеяно с глава, махаше с ръка и дори не поглеждаше надолу към минаващите поданици. А и защо, след като според проучванията и сондажите всички бяха доволни.
Данъкоплатците ръкомахаха щастливо, макар че бяха малко странно изглеждащи. От високите ложи кралят и велможите му трудно можеха да видят това. Едно от министерските деца обаче непослушно се надвеси надолу през парапета. Преди уплашената му гувернантка да го издърпа, детето се огледа шокирано и промълви учудено:
- Но татко, народът е гол!!!
- Тихо, сине!!! Лъжеш се- уплашено прошепна баща му, министърът.
- Но, татко. Народът наистина е гол! Може някога да е бил облечен, но сега е гол, гладен и нещастен. Защо сте допуснали това?
Сред празнично облечените велможи се разнесе нарастващ ропот. Уплашеният баща каза:
- Не му обръщайте внимание. То е само едно дете. Нищо не разбира.
Министърът искаше да защити сина си, но в един момент разбра, че това е невъзможно и извика
- А защо просто не погледнете. Вижте сами! Народът е гол. Слепи ли сте всички?
Добрият и благороден крал се ужаси, когато видя действителното състояние на нещата. Владетелят не желаеше повече Народът да марширува гол и нещастен и затова реши да му помогне. Съвсем скоро излезе кралски указ.
„Ние, вашият владетел, решихме. От днес отменяме всички манифестации"
