И настана последният седмоднев от месеца дванайсети ог годината първа, в която геребератор Ленторезец Първокопник срази в битка изборна болярина Орешарий Оставконедаващ.
Времена усилни настанаха и в земята с големина на длан човешка събития страшни случиха се. Първом вътрешните стражи от родовете ДАНСийски нахлуха в крепостта пазарджишка и там имами имамбаялдисаха и с пранги и с вериги завързаха ги, щото слова страшни редяли и с брадите си неумити заплаха голяма носели от зараза духовна.
Тогаз мъжове и женици циганорни надигнаха гласове минорни и жалостиви и оплакаха се, че уж мирни хора били, пък незнайно защо стражите нападали ги.
Мина се време и в Разнородното събрание прочутият болярин Славий Биний, що известен беше с юмруци, шутове, борби и тупаници безбройни, пръв човек културен стана и на трона на културата възкачи се и хората се чудиха мигар възможно е туй?
А на Бойкоцветаня Му, дето низвергнаха го от поста на пръв болярин на вътрешните стражи, зае трона на пръв вътрешен страж в Разнородното събрание. И чудеха се хората пак.
Пак по това време първият болярин на търговията Лукарий по масата тропна и рече с думи строги, че в страните юесейски трябва да паднат бариерите пред човеците от земята с големина на длан човешка. Тогаз тръбачите медийни йерихонски „Осанна” възвестиха му, щото сал един Лукарий на племената юесейски озъбил се бил.
Мина се време обаче кратко и родовете патриотни възмутиха се и глас надигнаха, щото гербератор Ленторезец Първокопник думата си на две скършил и пред армията поставил бил болярина Исмаилий, недолюбван и непатриотен. Затуй те срок поставиха Му от Исмаилий да се откаже, но срокът изтече, а от гербератора ни вопъл ни стон.
Тогаз на агората излязоха пред човеците болярите Валерий Симеоний и Красий Вемереоний и като извадиха мечовете, рекоха, че приятелството с гербератора ще развалят, ако той от Исмалий не се откаже. А той не само не отказа се, ами друг такъв турна същий исмаилник самодържец на областта Улпия Шопия да стане и племената патриотни съвсем се разсърдиха.
Тъй времето в тъги и неволи минуваше, а петролът евтин все ставаше, но бензинът все скъп стоеше си.
Ето че петък настана, мрак обви земната твърд, петел излая, крава изкукурига, куче измяука, а славей като свиня грухтеше. Тогаз вредом рев, вой и скърцание със зъби настъпиха, а родът человечески беше предаден на гибел телесна и на погебление духовно и на ДДС.
Точно в този момент се чуха гласове гнусни и началото на предаването „Шведска маса” сложи се.
Две радиоизчадия, що Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон зовяха се, слова противни заредиха и ...
В началото на предаването, за да няма никакви съмнения относно неговата безпределна тъпота и скандалност, изтече парчето „Палиш цигара” на властелина на синузитното пеене Джорджано.
Още преди да се опомнят, малцината слушатели на петъчното радио шоу бяха цапардосани с кавър версия на рок хита „Може би” , в изпълнение на Стефифешън. По този повод невръстната слушателка Ния дръпна баща си за ръкава и му рече „Ужасна песен”.
Последва импровизирана аграрна хроника, в която слушателят бат Недко от мъгливия, влажен, но топъл Черноград обясни в детайли драмите с реколтата от арпаджик, лук и неговия подвид „балъчка”. Оказа се, че търговци от Пловдив и Пазарджик изкупуват цялата реколта „балъчка” и се получава дефицит.
Максимовсон призова бат Недко да обясни по-подробно правилата на играта „Джанкус банкус” и в ефира полетяха невъобразими конфигурации от тела на играчи, които накратко биха могли да бъдат описани като „задник, глава, задник” и всичко това под прескачащи играчи.
На въпрос къде изчезна лукът, слушателят Ники поясни, че „ЛУКА ИЗЧЕЗНА В КОМЛУКА”, дори посочи точен адрес улица „Тамара” 35.
След него лучената тема беше продължена от Римлянина. Той призова мъжете да ядат по три глави лук на вечер, за да можели поне по три пъти да зарадват жените си. Човекът сподели, че в началото жените щели да мърморят срещу миризмата, но после толкова щели да бъдат доволни, че щели сами да карат мъжете си да ядат по... четири глави лук. Един вид лукът повишавал плодовитостта на мъжете.
Бат Недко отново поиска включване и започна да рекламира някакъв сорт „червен лук”, който не миришел, но бил много вкусен. Тук някъде слушателите съвсем изгубиха нишката на предаването, което тотално се превърна в аграрен бюлетин.
За да затвърди впечатлението за пълен хаос, друг слушател извика в ефир „От лук и чесън комар пада по време на полет”.
В един момент обаждането на клубния президент по футбол г-н Ей богууу свари всички неподготвени. Г-н Еййй богу обясни, че ако не неговият клуб не получи спонсорство от газов концерн, щял да си обръсне мустаците.
И така започна основната тема на предаването, посветена на оплюването на спортните идоли. Слушателят Петров коментира, че у нас се плюе по всички спортни герои, защото сме българи. След това защити Любо Пенев за крайната му теза срещу БФС с аргумента, че футболният съюз не е постигнал нищо.
Незнайно защо друг слушател обясни, че старият му руски хладилник „Саратов” вдигал 114 децибела шум.
След него Ники припомни, че в миналото всяка патка имала пералня „Вятка”. Между другото атакува футболния треньор Любо Пенев заради някаква издухана супа и защити Данчо Лечков, който имал 30 дела в съда, ама ги спечелил всичките. И на изпроводяк Ники, който хич не беше левскар, възмутено каза, че чорбарите са разлаяли кучетата в България.
По темата за оплюването се включи и бат Павка. Той нарече футболния съюз „тикви” и порица ръководителите му за никаквите резултати.
В хора на критиците се включи и Бат Коста. Той само върна нещата през 1994 година, когато славните победи на националния отбор по футбол бяха посветени точно на Любо Пенев.
По темата за оплюването един слушател кратко рече „Лака лака върбалака на помията каймака”. Което никой не разбра какво означава.
После темата беше разказана от Ванко Терзиев и в стихове.
Малко преди предаването да бъде заменено от благословена тишина, Ники обясни, че Наско Сираков мълчал умно, защото жена му не му давала да говори.
Тук някъде мъжът под чехъл Калудовсон млъкна, а след него и Максимовсон. Просто предаването свърши, не че нещо.
