И настъпи ново седмодневие в орешарството, дето вледетел беше Великият болярин Орешарий. По села и градове бродеше един Барецион, дето обещаваше безплатно да озъби човеците и безплатно юридически да им помогне и думаше им „И ето десен бях, но ляв станах заради вас и за вас плача деня и нощя като върба плачуща”, а баби от планината Родопи песни му пееха и слова във възхвала наричаха му.
А по това време чу се, че същият този на съд бил даден в съд страшен, щото „тъп” нарекъл бил Онзи, Комуто Царе, Папи, Патриарси Конграчулейшъни Думаха. И нажалил се Той и сакото си свил на венец, пък хвърлил го на земята и на човеците казал „Малък като бях, обичах да се бия, голям като пораснах, на хората добрини да сторвам вече обичам”, но тръбачите медийни ерихонски не възвестиха „Осанна”, а след други вече ходеха да славославят.
Тъй до петък стигна се и тогава крава излая, куче изкукурига, котка изцвили, а магаре като славей зачурулика. И след тия знамения страшни, навсякъде рев, вой и скърцание със зъби започна, а родът человечески беше пердаден на гибел телесна и погибление духовно.
Тогава почна предаването „Шведска маса” и две радиоизчадия с имена Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон заредиха слова скверни и гнусни.
Първо беше радиоизпусната песента „Кай Кожонг” от Алтайската музикална школа. Това си беше чисто дране на кози, маскирано като гърлено пеене. Малоумният музикален стил незнайно защо вдъхнови бай Недко от Черноград да позвъни, за да каже, „Привет от дъждовния и мрачен Черноград!” После призна ,че броял дните през седмцата до петък, за да се обади в „Шведска маса”
Последва истинска лавина от йодлери в изпълнение на швейцарския бард Френц Ланг. Двамата водещи пръхтяха възторжено и айларипеха пред микрофоните.
Дойде време и за рубриката „Колосални простотии”.
В нея тотален хит се оказа предложението „Продавам оплодени зайки и окучени с малки”. Заради окучените зайки водещите достигнаха до извода, че е възможно при това смесване на видовете да има и озайчени кучки.
Неусетно след още йодели се стигна до основното „ястие”, а то съдържаше въпрос „Да се върне ли отново задължителната казарма?”
Бат Коста изрази съгласие, но само при условие, че не го взимат в запас, защото не можел да пие като едно време. Все пак поне за пет-шест месеца можело, за да се научат младите да разчитат на някой друг и да имат приятели, а не като сега да не могат да си запалят огън в гората.
Борката гневно изрева в ефир, че българинът бърка казармата със скаутското движение и напсува гневно всички привърженици на връщането на казармата. Войстващият пацифист аргументира крайната си позиция с това, че един работещ българин ще трябва да издържа 20 офицери, 30 фатмака и 10 тулупа и накрая добави, че е служил в артилерията.
Стефан Марков рече, че водещите хем ги сърби хем ги боли. Той лично в миналото служил 3 години и било абсурдно да се говори за 6 месеца служба. Поне 1 година да бъдел срокът. Запасният чин призна, че в казрамата е научил много неща и бил готов да служи пак вместо синовете си, които изкарали службата в израелската армия.
Накрая човекът определи днешното младо поколение като „изгубено без чувство за отговорност и дисциплина, без уважение към държавата”.
Ники се подигра на сухопътните войски, защото който служел по сушата нямал акъл, а в морето служели умни хора. После предложи 1 година казарма, но в национална гвардия, която да помага при бедствия.
Радо рапортува, че в казармата мъжът може да научи много неща като например да се набоде сто пъти, докато си шие якичката и да не може да се изпикае под габината и така да покаже майсторство.
Последва нова гневна тирада на Борката, който припомни, че сме най-бедната държава в Европа и не можем да хрантутим армия.
Фейсбукърките Емилия и Косъм От Литература, пък, призоваха да има задължителна казарма, защото днешните мъже се страхували от тъмното и от мишки и били по-нежни от жените.
Тъй в шеги и закачки мина още едно тъпотевично издание на „Шведска маса”, но за другата седмица водещите се заканиха да надминат себе си по откровена човешка глупост.
Е, как ще стане?
