И отпочна се третият седмоднев от месеца дванайсети на годината почти трета от управлението Му на гербератор Ленторезец Първокопник.
Тогаз от царството Шенгения, на чиито порти пратен беше да чука и хлопа боляринът на вътрешните стражи Цветанко, ни отрязоха и рекоха, че не ни пускат, щото недостойни сме били. И вместо да обиди се и да разплаче се, на Бойко Цветаня му рече смело, че ние може и да чукаме по вратите шенгенски, ама то просто тъй било за акустиката да пробваме, ама иначе не сме се натискали хич даже да отваряме портите. Пък щяли сме да влезем, когато другите достойни за нас станели. Пък като каза тъй, прибра се без фанфари, а тръбачите медийни йерихонски „Осанна” не възвестиха никак .
Пък хората събраха се на агората и чудеха се на чудесата, що стават с племената пенсионни, защото какво друго освен чудо беше туй хора стари и престари да карат ги да работят като млади до смъртта си. Чудо воистина беше, щото на едните им думаха, че могат още да орат нищо, че дърти са и престарели, а на другите млади съвсем млади им връчваха наградата пенсионна и двайсет кесии с жълтици старините си да посрещнат. И като излезе Той на агората, рече им, че от Него и болярина Му Тотюмир стореното било в услуга на първия Георги, що страшното чудовище Архар поразил бе преди време, ама той Георги чудесата реформаторски обругавал бил. Пък като чу това първият Георги на държавата, рече им, че тъй както говорели, туй значело, че гербераторът май властта щял да губи. А Онзи, Що Футболист На Годината Стана Без Да Е Футболист присмя му се.
А в града, що сърцето на областта Шопия беше каляски горяха нощно време, но кой и защо ги палеше, неясно и скрито оставаше.
Тъй изгря утрото на нова ера и писък зловещ чу се, кикот гнусен последва го и с облаци от зловонна мъгла появиха се по ръчно ушити анцузи двете радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон и предаването „Шведска маса” отпочна се.
В началото надълго и нашироко двамата говореха, че имали трети рожден ден на предаването. Заради тоя факт водещите се радваха по онзи специфичен и характерен за тях противен начин, т.е. единият пръхтеше, а другият цвилеше.
По някое време Калудовсон и Максимовсон засричаха мъчително вестниците бургаски и направиха ужасни тълкувания на статиите. Например цялото прогресивно человечество се ядоса на тезата им, че кметът на Бургас бил обявен за сграда на годината. Двамата идиоти подкрепиха мнението си с това, че по всички местни вестници под заглавието „Избраха Казиното за сграда на годината” имало снимка не на сградата, а на кмета. То, бива, то, може, ама подобна липса на асоциативно мислене при нито един друг радиоводещ на Балкански полуостров нямаше.
Звънна телефонът и неизвестен слушател пожела на Максимовсон и Калудовсон да са живи и здрав и все такива простотии да правят. Те пък вместо да се засрамят, благодариха и щастливо се захилиха. Накъде отива този свят, щом простотията човешка вече е положителна черта. Да биха чули тия двамата, родните възрожденци щяха да хванат саблята и да ги посекат лъжешведите им ниедни.
По повод на „Казиното” слушателят Ники припомни, че в далечното минало подпийналите бургазлии излизали на терасата и викали „Рогачи, мостът тръгва, отиваме на остров „Болшевик” за домати!”
В интерес на истината двамата серсеми по едно време чуха, че е починал прочутият бургаски блусар и рокаджия Пламен Ставрев и му отдадоха почит, мир на праха му. Светла памет на достойния човек!
След това започна дискусия по темата „С кои бургазлии можем да се гордеем”
Пак позвъни Ники, за да сподели, че лично той се гордее с д-р Лорис Саян, който е превърнал бившата партийна школа на БКП в лудница, което било достойно за уважение и за място в историята. Ники засвидетелства своята почит и на бургаския благодетел Коджакафалията.
След него бесен и гневен позвъни слушател, с прозвище Добруджата. Той тегли една майна на водещите с думите „Престанете да се занимавате с отбора на „Левски” и си вижте чорбарския допингиран клуб!”
На това тежко проклятие радиоизчадията се захилиха като стадо маймуни, което е прекалило с ферментирали банани.
Тоз час позвъни Радо Русев, носител десет поредни години на наградата „Реконтра на годината” и контрира Добруджата с думите „Кръвта е червена”, а не синя, тъй че си гледайте, там, смешното синьо отборче”. След това призна, че лично за него най-достойни бургазлии са Апостол Карамитев и Георги Калоянчев.
В допитването до народа на радиоджедая Весо хората отвръщаха, че най-достойни остават Недялко Йорданов, Георги Калоянчев, Карамитев, треньорът Димитър Димитров–Херо, певци, още актьори, художници и музиканти.
Най-интересно е това, че хората хвалеха и блусаря Пламен Ставрев, но изненадата настъпи тогава, когато бургазлии посочиха като достоен за гордост бургазлия кмета Димитър Николов. Максимовсон и Калудовсон се притесниха, че ще ги обявят за натегачи и подмазвачи, че чак се зачудиха как да омаловажат тези кметска почит.
Затова радиоизпуснаха инуитско пеене, което си мязаше на рязане на ледени блокчета с трион.
Накрая окончателно всичко загуби смисъл, когато беше излъчен в ефир новият хит на Стефифешън, сам по себе си кавър версия на рок-класика на „Щурците”
Позвъни отвратен таксиметров шофьор и сподели, че току що е загубил клиент, който скочил от колата почти в движение. Поне си платил курса.
Добре, че изтече времето на това предаване, че тормозът се свърши.
Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон напуснаха сградата.
В ефира остана заканата им да се върнат другия петък, по-тъпи от всякога.
Чуйте мизерната глупост от третия рожден ден на така нареченото „предаване”, в звуковия файл
