По време на разговорите си миналата седмица с президента Доналд Тръмп в Пекин китайският лидер Си Дзинпин е отбелязал, че Владимир Путин един ден може да съжалява за нахлуването в Украйна.
Развитието на бойното поле показва, че подобна оценка може да се окаже вярна, пише CNN. Това открива нова възможност за дипломацията на Тръмп да търси край на войната — но чрез различен подход от досегашния.
Тенденциите вече работят в полза на Украйна
Путин разчиташе 2026 г. да се превърне в годината, в която руските сили — благодарение на численото си превъзходство и по-големия човешки ресурс — ще пробият фронта и ще установят контрол над спорните територии в Източна Украйна. Засега това не се случва.
Напротив — от началото на годината именно Украйна отчита ограничени, но реални териториални успехи, като същевременно нанася тежки загуби на руската армия.
Според западни оценки руските загуби достигат между 30 000 и 40 000 убити и ранени месечно — изключително висок темп на изтощение без съществени териториални придобивки. Общите руски загуби от началото на инвазията вече се оценяват на над един милион души, като Москва все по-трудно успява да попълва редиците си.
Натискът започва да се усеща и вътре в самата Русия.
През последните дни дори руски депутат предупреди публично, че икономиката на страната може да не успее да поддържа войната безсрочно заради растящите военни разходи и задълбочаващите се икономически дисбаланси.
Самият Путин наскоро намекна, че войната „може би върви към своя край“ — необичайно признание за лидер, който дълго представяше конфликта като екзистенциална битка, изискваща неограничени жертви.
Украинските дронове променят войната
Днешна Украйна вече не изглежда като държава, която просто се опитва да оцелее. Тя все повече се превръща във военен иноватор, който променя характера на съвременната война чрез масово използване на автономни системи и дронове.
Това подкопава първоначалното предположение, че руското превъзходство в жива сила ще се окаже решаващо.
По фронтовата линия Украйна е създала 10–15-километрова „зона на поражение“, в която руските сили трудно напредват без да бъдат подложени на постоянни атаки с дронове.
Украински безпилотни апарати вече редовно атакуват цели дълбоко на руска територия — военни летища, заводи, енергийна инфраструктура, складове за боеприпаси и логистични центрове.
Според информации именно опасенията от украински атаки с дронове срещу Москва са накарали Путин да прояви интерес към временно примирие по време на честванията за Деня на победата, за да бъде гарантирано провеждането на парада в столицата.
Тази седмица руската държавна агенция съобщи за една от най-мащабните украински атаки с дронове в близост до Москва.
Тези удари принуждават Русия да разпръсква системите си за противовъздушна отбрана, да премества авиацията си, да укрепва инфраструктурата и да отделя все повече ресурси за защита на собствената си територия.
Така Украйна постепенно разширява бойното пространство и увеличава цената на войната за Москва, докато Русия продължава да изпитва затруднения да постигне значими успехи на фронта.
Путин е изправен пред стратегическо поражение
Офанзивните войни в крайна сметка се оценяват не по линиите на картата, а по това дали постигат политическите цели, заради които са започнати.
Целите на Путин при нахлуването включваха подчиняване на Украйна, отслабване на НАТО и възстановяване на Русия като доминираща евразийска сила. Днес тези цели изглеждат все по-недостижими.
Военните действия са концентрирани основно в Донбас, без реална перспектива руските сили да достигнат Киев — първоначалната цел на инвазията.
Междувременно НАТО е по-голямо и по-консолидирано отпреди войната. Финландия и Швеция вече са част от алианса, а европейските държави значително увеличиха разходите си за отбрана.
Така, въпреки огромните човешки и икономически загуби, Русия трудно може да посочи ясен стратегически успех от войната, а тенденциите изглеждат все по-неблагоприятни за Кремъл.
Си наблюдава внимателно — и мисли за Тайван
Коментарът на Си Дзинпин е важен не само заради отношението му към Русия, но и заради това какво Китай вероятно научава от войната в Украйна — особено по отношение на Тайван.
Какво означава това за САЩ
Обявената цел на Тръмп остава постигането на дипломатическо решение на войната. Подобно споразумение вероятно би изисквало териториални компромиси от страна на Украйна, както и гаранции за сигурност, които да възпрат бъдещи руски действия.
Засега обаче дипломацията остава блокирана. Украйна не желае да се откаже от територии, които смята, че може да защити военно, а Русия не е склонна да приеме споразумение без допълнителни териториални придобивки.
Историята показва, че мирните преговори рядко успяват, когато и двете страни вярват, че времето работи в тяхна полза.
