Като пълноценна, конструктивна и отворена определиха дискусията по време на срещата на върха на „Букурещката деветка“ румънският президент Никушор Дан, полският му колега Карол Навроцки и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, които дадоха съвместна пресконференция след края на форума.
Те подчертаха необходимостта страните членки на Алианса да увеличат разходите си за отбрана.
„Румъния дава 2,5 процента от БВП за отбрана и от тях 14 на сто отиват за ново оборудване“, информира Никушор Дан. Той подчерта, че в рамките на Алианса се води все по-широка дискусия за справедливо разпределение на вноските между Съединените щати и европейските държави.
„Фактът, че САЩ и Европа допринасят справедливо, не означава, че Европа защитава Европа, а САЩ защитават САЩ“, коментира румънският президент. Той добави, че целта за разпределение на отбранителни средства трябва да бъде достигната до 2035 г.
„Задължението от 3,5 процента плюс 1,5 на сто е до 2035 г. Ние сме на тази траектория“, категоричен беше Никушор Дан.
„Държавите от НАТО, независимо къде се намират, трябва да се обединят, за да спазват ангажиментите си по отношение на разпределянето на средства за развитието на отбранителния сектор. Това е първото нещо и посланието от Хага, запазено тук и за предстоящата срещата на върха в Анкара“, допълни полският президент Карол Навроцки.
Ръководителят на НАТО Марк Рюте посочи, че един от големите успехи на външната политика на президента на САЩ Доналд Тръмп е именно постигането на съгласие от съюзниците за увеличаване на разходите за отбрана. Той подчерта, че няколко съюзнически държави вече са надхвърлили прага от 5 процента от БВП за отбрана или се приближават към тази цел.
„Парите са от решаващо значение“, каза Марк Рюте и приветства увеличението на военните разходи в страни като Полша и Румъния.
Той и президентите на двете страни се обединиха и около становището, че няма НАТО без САЩ и техния военен и финансов потенциал и че разходите за отбрана трябва да бъдат разпределени пропорционално между Алианса и Америка.
Те бяха единни и че Русия е и ще остане най-голямата и продължаваща заплаха, а войната в Украйна - директно предизвикателство за сигурността на Алианса.
„Топката е в полето на Путин“, отбеляза генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Той допълни, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е помогнал за възобновяване на диалога с Москва, но подчерта, че Украйна трябва да продължи да получава подкрепа, за да може да се съпротивлява на фронта.
„Президентът на САЩ беше този, който прекъсна безизходицата с Русия. Трябва да гарантираме, че Украйна разполага с това, от което се нуждае, за да остане в борбата възможно най-дълго, включително значителната подкрепа от САЩ, която продължава да идва в Украйна, и всички други форми на подкрепа от Европа“, обясни генералният секретар на НАТО.
По думите му всички решения за прекратяване на огъня или компромис ще принадлежат изключително на властите в Киев.
„Ако дойде време за преговори за прекратяване на огъня, решението за компромис ще зависи от украинското правителство“, уточни Рюте.
Той каза още, че целта на съюзниците е да постигнат мирно споразумение, което би попречило на Русия да атакува Украйна в бъдеще, и разкри, че страните от НАТО вече са обсъдили елементите на евентуално споразумение на среща в Париж под ръководството на френския президент Еманюел Макрон.
„Имаме агресор - Путин, и Русия и жертва - Украйна. Подкрепяме украинците от 2022 г., от самото начало, с финансова, военна и хуманитарна подкрепа“, отбеляза на свой ред полският президент Карол Навроцки. Той допълни, че съвместната декларация, приета на срещата на върха днес, потвърждава подкрепата за Киев и подкрепата за траен мир.
Темата коментира и президентът на Румъния Никушор Дан. Той изрази мнение, че НАТО се завръща към първоначалната си роля на отбранителен съюз в контекста на заплахата, породена от Русия.
„НАТО беше създадено по време на Студената война, когато Русия беше заплаха за европейския континент. След 1990 г. изглеждаше, че Русия вече не е тази заплаха, затова НАТО се опита да се предефинира. Сега се върнахме към тази заплаха, а НАТО се завръща към отбранителен съюз за своята територия“, уточни държавният глава.
В отговор на въпрос той обясни, че държавите от Източния фланг не търсят алтернативи на НАТО.
„Този съюз е изграден върху здрави основи от Съединените щати. Искаме да го запазим, защото е фундаментален за нашата сигурност и знаем, че Съединените щати в продължение на много години спазват думата си като член на НАТО“, отбеляза полският президент.
Той отправи призив за разширяването на формата Б-9 чрез включване на скандинавските страни, за да се засили сигурността на целия Източен фланг на НАТО.
„По този начин нека разширим перспективата си за сигурност по целия вертикал на Източния фланг, от север на юг, от Арктика до Черно море, преминавайки през Балтийско море“, каза Карол Навроцки.
В края на пресконференцията той съобщи, че следващата среща на върха на „Букурещката деветка“ ще бъде в Полша.
