В България няма формален „кредитен рейтинг" в смисъла на американския FICO score или германския Schufa. Това, което имаме, е Централен кредитен регистър (ЦКР) към БНБ – регистър на задълженията ви към банки и финансови институции. Той не дава точки, не сравнява вашата дисциплина с тази на други хора – просто записва дали имате просрочия или не, пише pariteni.bg.
Звучи по-просто, отколкото е. Защото дори едно дребно просрочие може да ви закрие вратата към ипотечен кредит за години напред. И повечето хора разбират какво има в досието им едва когато им откажат кредит – а тогава вече е късно.
В тази статия ще видим какво точно е ЦКР, как да си направите справка, какво всъщност влияе на отношението на банките към вас и какво да правите, ако вече имате проблеми.
Тази статия се фокусира върху проверката и поправянето на досието. За самата процедура на кандидатстване и какво друго влияе на одобрението – виж „5 грешки при теглене на кредит, които ви струват скъпо".
Какво е ЦКР и какво съдържа
Централният кредитен регистър се поддържа от БНБ и съдържа информация за всички ваши задължения към:
- Банки (потребителски, ипотечни, кредитни карти, овърдрафти);
- Финансови институции (бързи кредити от небанкови дружества);
- Лизингови компании (договори за лизинг на автомобили, техника, оборудване);
- Платежни институции и дружества за електронни пари, които отпускат кредити;
В някои случаи – дружества за събиране на вземания или компании, придобили необслужвани кредити.
Какво не съдържа ЦКР
- Сметки за ток, вода, парно, мобилен оператор, интернет — обикновено не се отразяват в ЦКР, защото тези доставчици не са финансови институции;
- Данъци и общински такси;
- Лични заеми между физически лица;
Задължения към съдебни изпълнители (ако не са предадени на колектор).
Има едно важно изключение – в определени случаи задължението към мобилен оператор може да се появи в ЦКР, ако бъде прехвърлено към финансова или специализирана компания, която подава данни към регистъра.
Навигатор в света на кредитите: Банков или небанков (бърз) кредит
Какво всъщност виждат банките
И тук идва най-важният нюанс, който повечето статии пропускат.
ЦКР показва класификация на всяко задължение в едно от пет състояния, които определят дали то се счита за проблемно. Класификацията се променя с времето – колкото по-дълго е забавянето, толкова по-неблагоприятна е категорията:
- Редовни – без съществено просрочие;
- Под наблюдение – при увеличаващо се забавяне;
- Нередовни/необслужвани – при сериозно просрочие;
- Загуба – при силно влошен или практически несъбираем кредит;
- Отписани – счетоводно отписани задължения, които обаче може да продължат да се търсят.
Информацията се пази 5 години след погасяване на задължението. Това означава, че ако сте имали просрочие от 100 дни преди 4 години, то все още фигурира в досието ви, дори да сте го изплатили отдавна.
В реалността обаче банките гледат различно на различните видове записи. Просрочие от 5-10 дни преди 3 години е значително по-малък проблем от задължение, класифицирано като „загуба" преди 2 години. Колкото по-лошо е било задължението и колкото по-скоро е било, толкова по-голяма е тежестта.
