След десетилетия относителна стабилност морският лед около Антарктида започна рязко да намалява след 2015 г., като през 2023 г. достигна рекордно ниски нива. Ново изследване дава обяснение за този необичаен климатичен преход, съобщава уебсайтът "Live Science".
Според учените ключов фактор са силните западни ветрове около континента, които са нарушили естественото наслояване на водите в Южния океан. Това е позволило на по-топли и по-солени дълбочинни води да се издигнат към повърхността и да започнат постепенно да топят леда.
В началото на периода, между 2013 и 2015 г., моделите дори показват леко увеличаване на морския лед. Причината е, че силните ветрове първоначално изтласкват студените повърхностни води навън, което временно разширява ледената покривка. Под тази повърхност обаче вече се е натрупвала топлина.
След 2015 г. процесът се обръща. По-топли и солени водни маси започват да пробиват т.нар. „зимен воден слой“ – естествена студена бариера, която до този момент е изолирала повърхността от дълбоките океански води. Силните ветрове засилват вертикалното смесване и ускоряват навлизането на топлина към повърхността.
До около 2018 г. загубата на лед вече се превръща в самоподдържащ се процес. Намаляването на ледената покривка означава, че океанът започва да поглъща повече слънчева енергия вместо да я отразява. Това допълнително затопля водата и забавя образуването на нов лед през зимата.
Учените отбелязват, че морският лед играе важна роля и като източник на сладка вода при топенето си, което поддържа стабилното наслояване на океана. С намаляването му се отслабва тази структура и се улеснява ново смесване на топли и солени води отдолу.
„Системата вече функционира по различен начин. Очевидно нещо се е променило“, коментира водещият автор на изследването Адития Нараянан.
Изследването идентифицира три основни етапа: първоначално изместване на повърхностните води от ветровете, последвано от издигане на топли дълбочинни води и накрая формиране на самоподдържащ се механизъм на затопляне и топене.
Според учените климатичните промени и парниковите емисии продължават да засилват западните ветрове и да затоплят атмосферата, което прави възстановяването на морския лед малко вероятно в близко бъдеще.
Последиците могат да бъдат значителни – по-слабо поглъщане на въглерод и топлина от Южния океан, ускоряване на глобалното затопляне и сериозен натиск върху екосистемите. Видове като крил, пингвини, китове и други морски организми, които зависят от морския лед, вече показват признаци на засегнатост.
