Водещите на седмичното идиотско предаване „Шведска маса” Веселин Максимовсон и Красимир Калудовсон този път си намериха майстора. В отговор на молоумното им поведение, определено от сдружението на ветераните психиатри, като „видима шизофрения, дебилност и логорея” се обади един професор и категорично се закани да ги даде под съд.
Оказа се, че безобразното им ломотене в ефира и гнъсната соц естрада, която излъчваха, са довели кучето му (на професора псето, не на някой друг) до нервно разстройство и четириногото изявило желание да се самоубие....гледало тъпо, не лаело и показвало редица отклонения...вероятно е изяло пантофите на стопанина си.
Представители на адвокатските среди изразиха становище, че делото „Народът срещу “Шведска маса” ще предизвика трус в сферата на правораздаването.
След дълго сричане на вестници, идиотският радио-тандем премина към безмозъчната рубрика „Масов делириум”. В този отрязък от време Максимовсон и Калудовсон занимаваха аудиторията с естрадна музика от епохата на развитото социалистическо общество.
В ефира започнаха да се леят дебилни хитове от типа на „Дъждовна обич” в изпълнение Доника Венкова и нейния фалцет, китка от народни песни, изблеяни от Бисер Киров, застрашаващи психическото равновесие трели на песента „Моето малко куче” на Мими Иванова и...и тук вече водещите бяха заплашени със съдебен процес.
След това дебилно интро започна същинската масова шизофрения, т.е беше сервирано основното ястие. Максимовсон и Калудовсон питаха своите общо 12 слушатели „Какво се промени от 10 ноември 1989 година до днес и какво не се промени?”
Един вид двамата водещи се опитаха да върнат колелото на историята назад към епохата на „социализЪма”
Първо се обади другарят Русев и сподели, че промяната е довела до изчезването на прекрасния песенен фестивал „Ален Мак”. Той мечтаел да стои на първия ред, а на сцената да излезе Бисер Киров и да се озъби. Точните му думи бяха „Бисер Киров целият бял, целият в зъби”. Накрая Русев обобщи промените като каза, че народът е изперкал напълно.
Ники позвъни, за да сподели, че музиката, която се лее по време на предаването, действала като очистително и нарече предаването „соц пургатив”. После заяви, че нищо у нас не се е променило след 10 ноември, защото миналото ни дърпало назад. Ааааа, значи това е имал предвид авторът на песента „Назад, назад моме Калино”.
На пряката телефонна линия изникна комсомолският секретар на село Глумче, Карнобатско и сподели болката си, че от 10 ноември до наши дни в селото са станали много злини и даде примери. От 4000 крави преди, сега имало само 1 крава, но за нея отговаряли три бика, а от 2500 овце нямало нито една, но пък имали един овен с един рог, който заради самотата си явно тъжно мастурбирал.
Професор Генчев взе думата и не я даде, докато не обясни, че не изпитва носталгия по миналото, но пък според него, новата демокрация от латиноамерикански тип превърнала бургаските кина в бинго зали, а новите герои на младите били Преслава и Тони Стораро. После професорът призна, че има проблеми в брака си, защото професоршата беснеела, че мъжът й сутрин, обед и вечер бил със Савита Бхабхи, а не с нея. Един вид обвини предаването, че го запознало със знойната индийка.
Ама то е така...който веднъж влезе при Савита Бхабхи, остава там завинаги.
Звънна и слушателката Ели, която сподели, че водещите на „Шведска маса” са вдъхновение за бургаските девойки, на което й беше отвърнато, че това говори много лошо за бургаските девойки.
Последва сериалът „Непресъхващо лове”. И този път коравосърдечният сценарист не позволи на героя Стамат да стигне до край с героинята Хортензия, т.е не разреши Стамату да избърше с гюдерия прашеца на „нейната девственост”.
Младите дори не се цалувнаха поне за цвят, а вместо това бяха запокитени в партийни митинги. Това натъжи феновете на сериала, дори една баба сподели на друга „Охххх, мари Гино, ма туй чедо Хортензия, незабърсано ще си остане, мари, оу...”
Тъжната и мрачна картина стана още по-тъжна и дори направо идиотска, защото последва песента „Момичета” в изпълнение на издухания трубадур Михаил Йончев.
Съвсем в края се разля песнопение на дъртия соц кит Боян Иванов и това окончателно доведе до затвърждаване на впечатлението, че Максимовсон и Калудовсон са луди за връзване.
Но най-хубавото на това издание на „Шведска маса” беше, че то все пак свърши. Понеже няма пълно щастие, другата седмица се очаква същото мракобесно шоу пак да ви трови.
Едночасов ужас от днешната маса - в звуковия файл под дебилната снимка
