Директорът на Регионалния исторически музей Милен Николов направи днес публичен отчет за годината, през която той пое длъжността след спечелен конкурс. За този период посещенията в четирите експозиции са се увеличили с 35%, а общите приходи – с 52%.
Освен търговския успех, екипът на Николов изнесе подробна информация за всички археологически открития, които бяха направени през 2014 година. Безспорно най-голямото от тях е оловният реликварий в базиликата на полуостров Фарос.
За ампулата се предполага, че е донесена от пилигрим от крепостта Порос, която също е обект на проучвания от бургаските историци. Вероятно мъжът е извършил поклонение на гроба на свети Йоан Богослов в Ефес, откъдето е донесъл ценната реликва с лечебен прах.
Чуйте в звуковия файл много интересната история на реликвария от Форос!
За любопитните прилагаме пълния текст на отчета:
През 2014 г. РИМ-Бургас осъществи 10 археологически проучвания – 2 редовни и 8 спасителни, в Бургас, Поморие и Ахтопол. На п-в Форос се откри и напълно проучи раннохристиянска базилика от VІ в., комплекс от постройки от V-VІ в. и римската вила от ІІІ в. Една от най-атрактивните находки беше откриването на латрина – тоалетна, от VІ в. Предстои тя да бъде експонирана в Археологическия музей.
Римската вила е била измазана с фина мазилка, боядисана в червен цвят. Особеният нюанс на цвета е известен в науката като „помпеанско червено”, подобно на разкритите при разкопките и по същия начин оцветени богати сгради в Помпей, Италия.
На Акве калиде продължи проучването на южния басейн на късноантичната баня. Откри се внушителен канал, отводняващ басейните, и редица интересни находки.
В Русокастро продължи работата по изследването на тайния проход с кладенеца на крепостта. Откри се втора кула в прохода и бяха добити ценни находки. Местни жители предоставиха на музея оловен печат на българския цар Петър и царица Мария от Х в. – единствения засега, открит в Тракия.
През 2014 г. са отпечатани или дадени за печат 16 авторски и 10 съавторски научни статии и съобщения, изготвени от специалистите на музея. Представени са и десетки статии, съобщения, интервюта и др. на печатни и електронни медии.
Благодарение на „Кръг Будител” и неговия председател – г-н Пламен Крайски, беше изготвен специален брой на списание „Будител”, посветен на историческото и природно наследство на Бургас.
Бяха изготвени и представени три нови експозиции – „Островът на лечителката” на о-в Св. Анастасия; „Съкровищата на Бургаския музей” в археологическата експозиция и „История на Бургас” в историческата експозиция. Допълнително бяха експонирани, самостоятелно и с други музеи, още 7 изложби в Бургас, Шумен, Царево и Ахтопол.
Особено внимание бе обърнато на публичната работа на музея. Осъществени са 2 седмични лектории, продължи и засилената работа с ученици в „Еко клуб Вая”, „Лятно училище” в Природонаучния музей, „Работилница за мартеници”, „Великденска багрилница за яйца”, Общоградско лазаруване и мн. др. – общо 16 подобни изяви.
Благодарение на сътрудничеството между музея и Бургаския свободен университет се осъществи кръгла маса на тема „Музеи и училищно образование”, беше представена една изложба и изпълнен проект за дигитализация на иконите от историческата експозиция.
В партньорство с университета „Асен Златаров” специалисти от музея бяха наставници на студенти от висшето училище при провеждането на учебните им практики.
Бяха отпечатани 6 бр. нови рекламни материали на РИМ-Бургас, изготвени 12 нови сувенири на Бургаския музей, изработени и монтирани са 4 нови указателни табла за бургаските музеи.
Още в началото на 2014 г. беше започната пълна инвентаризация на отдел „Археология”. До настоящия момент над половината от фонда му е проверен. Извършени бяха и пълна инвентаризация на отдел „Етнография” и репрезентативни инвентаризации на отдел „Природа” и отдел „История”.
Обособени бяха кабинет за работа с ученици в Етнографския музей, ремонт и оборудване с реквизит на залите за експозициите „Съкровищата на Бургаския музей” и „История на Бургас”.
Благодарение на проведена дарителска кампания, бяха приети дарения в размер на 5 компютъра от Първа инвестиционна банка, 9 компютъра от Община Бургас, 2 плазмени телевизора с големи размери от Търговски магазини „Зора”. Отново като дарение, фирма „Андела” АД предостави на Бургаския музей 60 т. фин каменен материал за консервация на раннохристиянската базилика на п-в Форос.
Осъществена бе и още една дарителска кампания – за реставриране на икони от фонда на отдел „История”. Тя беше напълно успешна – възстановени бяха 3 икони.
Благодарение на спечелен от музея проект, финансиран от фондация „Америка за България”, се проведе трета дарителска кампания. От нея се събраха средства, благодарение на които в момента се реди нова зала в Природонаучната експозиция на музея – „Вкаменелости”.
В резултата на всичко това, през 2014 г. се постигна увеличение на посетителите спрямо 2013 г. с 35 %, увеличение на приходите на музея от посещения с 68%, увеличение на приходите от музейна дейност с 35%. Така общият процент от увеличение на всички приходи от посетители, сувенири, такси и др. е повишен с 52%.
Представените резултати са постигнати, благодарение не само на усилията на музея, но и на екипната работа в партньорство с редица обществени организации, на първо място сред които сме длъжни да откроим ролята на Община Бургас, на която изказваме своята благодарност.
През 2014 г. Бургаския музей направи едно от най-важните открития в своята история. До разбитата реликварийна камера на базиликата на п-в Форос, беше открита оловна ампула – реликварий. Тя е с размери: дължина 22 мм., диаметър 17 мм. От едната й страна е представен равнораменен кръст в медальон, а от другата – два вписани един в друг равнораменни кръстове. Шийката двустранно също е украсена с кръстове. Ампулата е с една дръжка, втората липсва. Датира се от VІ в.
Подобни находки са поклоннически атрибути. В тях са се съхранявали реликви – елей от гроб на светец, светена вода от особено почитано място и др. През VІ в., когато поклонничеството е особено силно, пилигрими от целия християнски свят са се стичали в Светите земи. В тях има няколко поклоннически центъра – на първо място Йерусалим, където е Гробът Господен, Абу Мина в Египет с гроба на св. Мина, Антиохия с гроба на св. Симеон, Селевкия с гроба на св. Текла, о-в Хиос с гроба на св. Исидор, Ефес с гробовете на св. Йоан Богослов, св. Мария Магдалена и св. Тимотей. В тези центрове се произвеждали основно глинени ампули за светена вода.
От този период са известни общо 43 оловни ампули от целия свят. 20 от тях са открити в базиликата „Св. Йоан Предтеча” в Монца, Италия, и са дар от ломбардската кралица Теоделинда в нач. на VІ в. 16 от тях са открити в гроб в абатството Сан Коломбино в Бобио, близо до Милано. Една е намерена в абатството Сен пер де Каселес в Испания.
Извън тези центрове, три се съхраняват в Германия и четири –в САЩ. Всички те са изработени в Йерусалим и са с изображения на евангелски сцени. Въпреки че са от олово – каквато е ампулата от Форос, те се различават от нея.
От проучванията се изясни, че размерът на ампулата от Форос и нейните изображения са идентични с една група глинени ампули, произвеждани в Ефес. Затова и на този етап приемаме, че реликварият от Бургас е от този поклоннически център и според научните изследвания трябва да се свърже с култа към св. Йоан Богослов. Този светец е особено тачен от ранните християни. Той е бил любим ученик на Исус Христос. Според Библията, когато е разпнат на къста, Спасителят поръчва именно на него след смъртта му да се грижи за св. Дева Мария. Св. Йоан Богослов се заселва в Ефес заедно със св. Богородица и св. Мария Магдалена. Тук той написва Апокалипсиса и свършва земния си път. Според исторически извори, веднъж в годината – на 8 май, когато се чества св. Йоан, поклонници от цял свят се стичали на гроба му в базиликата в Ефес, над който имало скала. Пилигримите обсипвали скалата с розов цвят. На следващия ден, върху камъка по чудодеен път се появявал прах, който лекувал всякакви болести. Именно него поклонниците събирали в реликварии и отнасяли по родните си места като знак за поклонението им и като апотропей.
Според някои учени, този прах е бил цветен прашец от розите, с които е бил отрупван гробът на светеца.
Затова на този етап от проучванията трябва да приемем, че пилигрим от крепостта Порос е извършил поклонение на гроба на св. Йоан Богослов в Ефес, откъдето е донесъл ценната реликва с лечебен прах.
