Фамилия Тоника плаче с песен за Гого
Фамилия Тоника плаче с песен за Гого / netinfo
„Сбогом, приятелю! Ний пак ще пеем, но песента ни ще плаче с нас...” Не вярвахме, че тези стихове са толкова страшни! Както и не вярвахме, че ще дойде ден да напишем: Георги Димитров Найденов (6 август 1949 – 10 януари 2014) Гогич, приятелю!... Ти си си тук – сред нас! И винаги ще бъдеш с нас! Микрофонът ти е включен! Сцената, прожекторите, публиката - чакат те! И ние чакаме усмивката ти и гласът ти да прозвучи! А теб те чака поредната идея, поредният проект, чашата с уиски преди концерт, недопушената цигара... Чака те оня зверски хъс за работа! И онази кротка, уморена усмивка след концерт... Миговете на отпускане преди следващият напън. Защото при теб нямаше покой! И нямаше умора! „Няма умора”... Толкова искаше да запишем тази песен! Защото хора като теб не са родени за покой! Защото такива като теб се уморяват, когато нейде по-задълго спрат! Гога!... Утре в 10... репетиция, приятелю!... Милица, Ралица, Драго („Фамилия Тоника”)