Грегъри Дал представя книгата си „Един свят – един народ”
Грегъри Дал представя книгата си „Един свят – един народ” / снимка: Дарик-Благоевград, Десислава Янкулова

Грегъри Дал ще представи своята книга „Един свят – Един народ.  Как глобализацията оформя нашето бъдеще”, която съвсем наскоро бе публикувана на български език.

Презентацията ще се състои от 17.30 часа в благоевградския музей.

Грегъри Дал е роден в Калифорния и завършва икономика в университета Харвард. Той е постоянен представител на Международния валутен фонд в България през 1992-95 г. Грег работи в Института на Международния валутен фонд, който организира и провежда програми за обучение на правителствени служители и новоназначени икономисти във Фонда. След това семейството му се премества в Мадагаскар, където Грег е старши представител на Международния валутен фонд в продължение на три години. През 2003 г. той приема ранно пенсиониране от Фонда и със съпругата му Еми решават да се установят в Благоевград, защото преценяват, че това е прекрасно място за отглеждането на техните деца.
През годините когато като висш икономист в Международния валутен фонд Грег работи с висши правителствени служители от различни краища на света и е непосредствен свидетел на това как се управляват световните дела – което често не е много добре – той се замисля сериозно върху насоките на развитие и силите, които формират и насочват това, което се случва по света. Той е отгледан с ученията на Бахайската вяра, които наблягат на единството на човечеството. Те го мотивират да избере професионално развитие като служител в международна организация и твърдо укрепват в съзнанието му един оптимизъм по отношение на бъдещето на човечеството и нашите възможности като хора да се усъвършенстваме както материално, така и духовно.

„Един свят – един народ” не е книга, която може да се обобщи в едно изречение. Тя представя обширен преглед на това как се е развивал интернационализма през последните 150 години и разглежда глобализацията от различни гледни точки – дава не само обичайния икономически поглед за нея, но и политически, културен, технически и общочовешки. Грег отбелязва, че на практика всички световни институции и договорености, които съществуват в днешно време, са резултат от реагирането на различни кризи и че човечеството – както и хората – очевидно се учи и развива предимно, защото е принудено да го прави чрез кризи, които са естествен резултат на някакъв пропуск в определено развитие, което му е необходимо. Така че той очаква човечеството да продължава да се изправя пред кризи, може би някои толкова сериозни като войните от XX век, докато не бъде готово да приеме, че човешкия род е един, че ние всички сме заедно на един хал, т.е. така да се каже „се печем на един огън”.

Всички тези проблеми днес са на преден план в еврозоната, тъй като европейците са принудени от финансовите пазари да си дадат отговор на същите въпроси: дали те са преди всичко германци, италианци, българи или французи и не ги засяга останалата част от Европа или ценят достатъчно силно това, че са европейци, че да са готови до известна степен да направят някакви жертви в името на доброто и благополучието на цяла Европа? Какъв живот и какво общество искат да имат европейците? И наистина, какъв живот и какво общество искат хората по целия свят? Без да имаме представа къде желаем да отидем, ние никъде няма да стигнем. Грег се надява, че неговата книга ще помогне на хората да помислят върху тези важни въпроси.