Ново изследване показва, че 5% от българите не са прочели нито една книга през живота си. Около 12% от сънародниците ни са прочели до 10 книги, 16 на сто - до 100. Над 500 книги са прочели 14% от сънародниците ни.
Данните са от изследователския проект "Читателски практики в България 2014", ръководен от проф. Александър Кьосев.
За мнозинството от българите свободното време остава доминирано от гледането на телевизия (93%), общуването със семейството (90%). Сърфирането в интернет вече се „издига" до трета по значимост тип дейност в свободното време - 38%.
Четенето на книги попада в четвъртата по степен на разпространеност група - около 17%, заедно със занимание с лично хоби и разходките и излетите.
Изследванията през последните години очертават спад в дела на читателите в България - от 62% през 2002 г. на 58% през 2006 г. Активно четящи обаче са около 28% от пълнолетните българи.
Останалите 30% по-скоро са изкушени от книгите, чисто имиджово смятат четенето за важно и социално престижно, но на практика четат по-рядко. Ако трябва да правим прогнози за бъдещото читателско поведение, можем да очакваме, че тази тенденция на спад ще продължава. Интересът на младите поколения към книгите е под средното за страната към момента, а именно тези навици и нагласи ще повлияват реалното поведение за в бъдеще.
Активните читатели са концентрирани сред висшистите, жителите на столицата и големите градове, високо статусните групи. Образованието се явява най-силният фактор за активно читателско поведение, включването на ниско образовани групи е много слабо.
Аудиторията на нечетящите е формирана от най-непривилегированите и уязвими групи от населението. Това са предимно хора от селата и малките градове, възрастните поколения, с основно или по-ниско образование, ниски доходи, работещи неквалифициран труд, пенсионери, безработни, роми и турци.
Всеки трети респондент (31%) с ромска етническа принадлежност никога не е чел книга през живота си, а други 46% са прочели не повече от десет.
В общия обем четива, книгата остава на по-заден план спрямо останалите форми. Така например, 42% от пълнолетното население споделя, че чете книги поне няколко пъти месечно, а при 58% от анкетираните това се случва едва няколко пъти в годината или дори никога (23% от всички).
През последната една година едва 14% от пълнолетното население е прочело повече от петнадесет книги, като по-малко от половината от тях (6%) са прочели над тридесет. На противоположния полюс са приблизително две трети от пълнолетното население на страната (65%), като половината от тях (32%) споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а останалите (33%) - максимум пет.
За период от осем години интересът към четенето на български автори на книги остава почти непроменен. Прочелите през последната година поне един български автор са 37%. Сред най-често посочваните български автори са Стефан Цанев, Валери Петров, Недялко Йорданов, както и станалите популярни през последните години Алек Попов, Иво Сиромахов и Георги Господинов. Впечатление прави продължаващото присъствие на класически български автори, изучавани в училище, като Иван Вазов, Христо Ботев и Йордан Йовков.
