Американски учени от Калифорнийския университет в Санта Крус са установили, че необичайният строеж на Слънчевата система се дължи на факта, че планетата Юпитер се е преместила по посока на Слънцето от мястото си сред останалите планети, на което се е намирала първоначално.
Притеглянето на Юпитер в ранния етап на развитието на нашата система може да е променило движението на орбитите на близките до светилото ни суперземи и да ги е унищожило. За изследването на учените съобщиха Американската академия на науките и Франс прес.
Цветова таблица ще помага в търсенето на извънземен живот
Слънчевата система има необичаен строеж в сравнение с другите звездни системи. В нея двете най-големи и тежки планети - Юпитер и Сатурн, не са последни в редицата - най-отдалечени от звездата, както е обичайно. След тях са разположени по-леките Уран и Нептун. Най-близко до Слънцето е каменистият Меркурий. Американските астрономи са направили компютърен модел на Слънчевата система в момента на формирането й и са предложили сценарий за развитието й. Според него планетата Юпитер първоначално се е намирала на разстояние 5 астрономически единици (около 748 млн. км.) от Слънцето, след което се е преместила с 3,5 астрономически единици навътре в Слънчевата система (на разстояние от 1,5 астрономически единици сега се намира Марс).
В Слънчевата система има поне още две планети?
Процесите, които са станали в резултат на миграцията на най-голямата планета, са оказали силно влияние върху формирането на останалите планети в Слънчевата система. Настъпила е промяна в орбитите на намиращите се там суперземи (планети или екзопланети, които са до 10 пъти по-тежки от Слънцето), довела до сблъсъка на тези млади планети една с друга, а също с астероиди и с други небесни тела. Този процес е предизвикал унищожаването на младите суперземи. От тяхната материя по-късно са се образували каменистите планети от земната група /Меркурий, Венера, Земята и Марс/.
Учените предполагат, че гравитацията на формиращия се Сатурн не е позволила на по-стария Юпитер да продължи разрушителното си въздействие върху планетите на системата и го отдалечила от Слънцето.
Кацането на комета е най-голямото научно постижение за 2014-а
Работата на учените показва как може да се е образувала Слънчевата система, а също влиянието на газовите гиганти от типа на Юпитер и Сатурн върху появата на Земята и Марс.
Източник: БТА
