Жегите могат да започнат да убиват по 90 000 души годишно в Европа до 2100 г., ако не бъде направено нещо за това да бъдат предотвратени, съобщи АФП.
Това би била най-голямата санитарна заплаха, свързана с климата, предупреждава доклад на Европейската агенция по околната среда.
"Без мерки за адаптация и при сценарий за глобално затопляне от 3 градуса Целзий до 2100 г., 90 000 европейци може да умират годишно заради жегите", пише в доклада.
При затопляне от 1,5 градуса Целзий, както е предвидено в Парижкото споразумение, този брой може да бъде намален до 30 000 смъртни случая годишно, подчертава агенцията, като се позовава на изследване от 2020 г.
От 1980 до 2020 г. около 129 000 европейци са починали от горещини, като напоследък броят им рязко се е увеличил.
Съчетанието от по-чести горещини, застаряващо население и засилена урбанизация прави европейците по-уязвими към високите температури, особено в южната част на континента.
В понеделник европейският офис на Световната здравна организация (СЗО) обяви, че поне 15 000 смъртни случая в Европа са пряко свързани със силни горещини през лятото на 2022 г.
Освен повтарящите се горещи вълни, изменението на климата прави региона все по-податлив на появата и предаването на инфекциозни болести. Някои видове комари, преносители на малария и треска денга, остават в Европа по-дълго, отбелязва Агенцията.
Повишаването на температурите също така благоприятства разпространението на бактерии във водата, особено в Балтийско море. Най-известната от бактериите вибриони е отговорна за холерата.
Трябва да бъдат предприети мерки за превенция и наблюдение, за да се намалят тези вредни последици за здравето, пише в доклада.
Това би била най-голямата санитарна заплаха, свързана с климата, предупреждава доклад на Европейската агенция по околната среда.
"Без мерки за адаптация и при сценарий за глобално затопляне от 3 градуса Целзий до 2100 г., 90 000 европейци може да умират годишно заради жегите", пише в доклада.
При затопляне от 1,5 градуса Целзий, както е предвидено в Парижкото споразумение, този брой може да бъде намален до 30 000 смъртни случая годишно, подчертава агенцията, като се позовава на изследване от 2020 г.
От 1980 до 2020 г. около 129 000 европейци са починали от горещини, като напоследък броят им рязко се е увеличил.
Съчетанието от по-чести горещини, застаряващо население и засилена урбанизация прави европейците по-уязвими към високите температури, особено в южната част на континента.
В понеделник европейският офис на Световната здравна организация (СЗО) обяви, че поне 15 000 смъртни случая в Европа са пряко свързани със силни горещини през лятото на 2022 г.
Освен повтарящите се горещи вълни, изменението на климата прави региона все по-податлив на появата и предаването на инфекциозни болести. Някои видове комари, преносители на малария и треска денга, остават в Европа по-дълго, отбелязва Агенцията.
Повишаването на температурите също така благоприятства разпространението на бактерии във водата, особено в Балтийско море. Най-известната от бактериите вибриони е отговорна за холерата.
Трябва да бъдат предприети мерки за превенция и наблюдение, за да се намалят тези вредни последици за здравето, пише в доклада.
