Записът на разговора между специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф и висшия съветник в Кремъл Юрий Ушаков, публикуван от агенция „Блумбърг“, в който американският пратеник обяснява на Ушаков как да убеди президента Доналд Тръмп да подкрепи предложението за мир в Украйна, предизвика бърза дипломатическа реакция и интензивни въпроси за това кой е подслушал и записал дискусиите.
„Блумбърг“ твърди, че е прегледала и транскрибирала разговора от средата на октомври, в който Уиткоф призовава Кремъл да ласкае Тръмп, предлагащ план от 20 точки „точно както направихме в Газа“ и казва на Ушаков, че очаква президентът да „ми даде много свобода и право на преценка, за да постигна споразумението“.
Според агенцията, транскрипцията изглежда разкрива произхода на ранното предложение от 28 точки, което според критиците е благоприятствало Москва, като е натискало Украйна да направи териториални отстъпки и да отхвърли членството в НАТО.
Зеленски обсъди визитата на специалния пратеник Уиткоф в Москва по телефона с Тръмп
АФП съобщи, че според транскрипцията Уиткоф е казал, че вярва, че „Русия винаги е искала мирно споразумение“ и че има „най-дълбоко уважение към президента Путин“, и отбеляза, че Тръмп по-късно е нарекъл разговора си с Путин от 16 октомври „много продуктивен“.
„Киев индипендънт“ подчерта категоричната фраза в записа: Уиткоф казва на Ушаков, че „отказването от Донецк и може би размяна на територии някъде“ ще бъдат необходими, за да се сключи споразумение, и посочи, че отделен разговор между Ушаков и Кирил Дмитриев показва, че руската страна налага „максимална“ позиция, която Москва се надява да наложи неофициално на американците.
В друга статия на „Блумбърг“ бе разкрито, че Уиткоф се е срещнал с Дмитриев във Флорида в края на октомври, за да започне изготвянето на споразумение, което според критиците дава приоритет на руските интереси, и че първоначалният 28-точков план се различава значително от позициите на Киев.
Белият дом не опроверга същността на доклада. „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че администрацията е защитила Уиткоф, като президентът Тръмп е нарекъл неговия стил на преговаряне „много стандартна форма на преговори“.
Вестникът също така добави, че републиканските законодатели са реагирали гневно: представителят Дон Бейкън посочи, че Уиткоф „се държи, сякаш е наемник на Русия“, а представителят Брайън Фицпатрик поиска да се сложи край на тайните, паралелни срещи.
Освен дипломатическото съдържание, вниманието бързо се насочи към произхода на самия запис.
„Блумбърг“ не даде обяснение как е получил аудиозаписа, а в. „Гардиън“ посвети анализ на този въпрос: в него се отбеляза, че е публикуван необработен аудиозапис, а не само транскрипция, и се добави, че Ушаков изглежда частично е потвърдил автентичността на разговорите, но все пак обвини, че части от тях са „фалшиви“, наричайки изтичането на информация „неприемливо“.
Ушаков намекна, че някои от разговорите му са били по криптирани правителствени канали, но каза, че разговорите с Дмитриев и Уиткоф „може да са били проведени през WhatsApp“, което „някой по някакъв начин може да е успял да подслуша“.
„Гардиън“ цитира бивши служители на разузнаването, които посочиха няколко вероятни източника: Русия, Украйна, европейска служба или вътрешен човек в системата на САЩ.
Вестникът цитира мнението на един бивш висш американски служител, че най-вероятният източник е от американска страна – посочвайки ЦРУ и Агенцията за национална сигурност като двете агенции, които технически са способни да произвеждат необработени записи на подслушани разговори – докато друг бивш служител предполага, че отговорността може да е на европейска разузнавателна служба, възмутена от проруската позиция на Уиткоф.
Вестникът подчерта, че руските служби имат опит в разкриването на чувствителна информация, но допълни, че не е ясно защо Москва би разкрила разговори, в които участват Ушаков, близък сътрудник на Путин, и Уиткоф, събеседник, симпатизиращ на Русия.
Axios по-рано съобщи, че Белият дом и Москва са работили тайно по предложение, а „Киев индипендънт“ и Axios заявиха, че американски служители са се забързали в последните дни да проведат разговори с украински и руски делегации, докато Вашингтон е настоявал да се стесни планът.
Съобщава се, че първоначалното предложение от 28 точки е било съкратено (до 19 точки, според някои източници), а останалите въпроси ще бъдат решени от Тръмп и Зеленски.
Анализатори подчертаха защо въпросът за източника е важен: публикуването на прихванати комуникации рискува да затвори прозорците за събиране на разузнавателна информация, защото целите ще сменят устройствата или каналите си, веднага щом бъде открита компрометацията.
Бивши служители заявиха, че е „изключително изненадващо“, че който и да е притежавал продуктивно прихванато съобщение, би избрал да го разкрие публично, тъй като това унищожава продължителния достъп.
Конкуриращите се теории са донякъде объркващи. Намесата на руски служби би било объркващо, защото вреди на собствения събеседник на Москва.
Разкриването на информация от страна на Украйна би постигнало политическата цел на Киев да подкопае Уиткоф, но би било технически трудна операция и би рискувало разрив с САЩ, ако бъде разкрито.
Европейските служби може да имат мотив и способност, като се има предвид близкото наблюдение на контактите на Кремъл.
Изтичане на информация от вътрешен източник в САЩ би обяснило достъпа до необработения аудиозапис, но би било извънредно действие с тежки вътрешни и правни последствия.
Засега проверената информация е ясна: съществува аудиозапис, на който се чува как Уиткоф съветва руски служители относно посланията и отстъпките; записът е направен преди и изглежда е повлиял на едно противоречиво предложение на САЩ; и изтичането на необработения аудиозапис – а не на откъс или резюме – засили политическите последици, като остави неизвестен източника на изтичането.
Докато американски, украински и европейски служители продължават преговорите и настояват за прозрачност, неизясненият въпрос кой е подслушал и разпространил разговорите ще остане централен както за оценката на поведението и принадлежностите на Уиткоф, така и за разбирането кои разузнавателни или политически фактори са довели до разкриването на тази информация.
