/ iStock/Getty Images
Два етажа, сутерен, 80 стаи на площ от 5000 квадратни метра. Резиденцията на румънския диктатор Николае Чаушеску, роден на 26 януари 1918 г., е построена през 60-те години на XX век. Тя била използвана от фамилията между 1965 г. и 1989 г., а днес посреща любопитни туристи от цял свят, посочва кореспондентът на БТА Мартина Ганчева. 

Първото помещение от обиколката на сградата е кабинетът на диктатора. Стените са от орех, таванът е позлатен, подът е покрит с килим – подарък от шаха на Иран Мохамед Реза Пахлави. Веднага се набиват на очи двата телефона на тежкото дървено бюро с римски орнаменти. Единият, макар и бял на цвят, е така нареченият червен телефон – той звънял само по тревога. В единия от ъглите е поставена бронзова миниатюра на Давид на Микеланджело, навсякъде са окачени картини на известни румънски художници.

Място за библиотека е отредено в дневната в съседство. Преобладават книги, написани от или за Чаушеску. Като например „Национален приход и растеж на жизнения стандарт”. Тук, в специална стъклена витрина, са изложени и екзотичните подаръци, получени от Чаушеску  при посещенията му в Африка, включително тези от слонова кост от диктатора на Конго. Място има и за дъската за шах. “Защото диктаторът обичал да играе. Но трудно губел”, разказва един от гидовете, който развежда туристическите групи в резиденцията и допълва: “Черта, която не е особено присъща за сина му Валентин, който и до днес предпочита да живее в сянка”. Мебелите в покоите му са от орех, стените са покрити с коприна и плюш, килимите са от град Чиснъдие (такива има и в Румънския парламент, фабриката обаче вече не съществува), полилеят в спалнята е с кристал от Мурано. 



Отново от Мурано, но с мозайка, е декориран малък фонтан във вестибюла. Впечатляват и двете вази от севърски порцелан. 

Вратите на трапезарията са тапицирани с кожа от бизон. Тук фамилия Чаушеску се хранела, но само по специални поводи и на празници като Коледа и Великден. Масата и до днес стои красиво аранжирана със съдове Розентал. И докато Елена била педант по отношение на домакинството, Николае бил стриктен по отношение на храненето. Най-вероятно защото бил диабетик. Той спазвал дневен режим, който включвал най-вече плодове, зеленчуци, риба и пилешко.

Лекарите му забранявали алкохола, но Чаушеску правел изключение веднъж на три месеца – когато пийвал от любимото си бяло вино Галбена от Одобещ (Galbenă de Odobești). Две от прислужниците, които работели в резиденцията и които до днес продължават да помагат в двореца, разказват, че специалитет на Елена бил щруделът, дъщерята Зоя обичала да си прави зимнина – най-вече кисели краставички, а синът Нику често си бъркал омлет. Николае пък не обичал ексцесиите и разточителството. Когато имало партийни събирания и оставала храна, връщал я обратно. Спазвал етикета да пие чай в следобедните часове.   



С чаша вино се усамотявал в избата със златни нишки по стените и с масивни столове от манастира Хорезу или в кино-салона в непосредствена близост, тапициран със златно-бежова коприна, който е звукоизолиран и функционира и до днес. В три редици са наредени столове от орехово дърво. Чаушеску предпочитал да сяда най-отзад и да гледа полицейски или каубойски филми към 20-20.30 ч. всяка вечер. 

По време на туристическата обиколка научавам и че той обичал да спи от лявата страна, за да е по-близо до вратата, в случай че стане нещо. До спалнята има малък диван, който бил за двата лабрадора – Шарона и Корбу. С втория Николае имал особено силна връзка. 



Впечатляваща е и гардеробната със символично име „Кукувиците” (заради дизайна на тапетите), където се съхраняват дрехи на Елена и Николае. Когато някоя фабрика в Румъния пускала някакъв продукт, първо се носел на Елена.

Обиколката на резиденцията завършва с невиждана по онова време спа зона, която включва зимна градина с отварящ се стъклен таван – любимо място на Николае Чаушеску, сауна с джакузи, контрастни душове и бръснарница и басейн. Той е с дължина 14 метра, има оборудване за правене на вълни, а мозайката, която го покрива, се състои от 2 милиона парчета, лепена цели две години от художниците Олга Порумбару и Флорин Първулеску.

Мартина Ганчева/БТА

Свят