Президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява в писмо до норвежкия министър-председател, че вече не чувства „задължение да мисли единствено за мира“, след като е бил пренебрегнат за Нобеловата награда за мир, както и че военният алианс НАТО трябва да улесни анексирането на Гренландия от страна на Съединените щати.
Писмото, изпратено до Юнас Гар Стьоре и цитирано от обществената телевизия Пи Би Ес, след като е било препратено до няколко европейски посланици във Вашингтон, повтаря оплакванията на Тръмп за пропуска му при Нобеловата награда миналата година и дългогодишното му желание САЩ да поемат контрол над автономната датска територия в Атлантика.
„Скъпи Юнас: Като се има предвид, че Вашата страна реши да не ми присъди Нобеловата награда за мир за това, че спрях 8 войни ПЛЮС, вече не чувствам задължение да мисля единствено за мира, макар че той винаги ще бъде водещ, но сега мога да мисля и за това кое е добро и правилно за Съединените американски щати“, пише Тръмп, визирайки оспорваното си твърдение, че е уредил осем конфликта по света.
„Дания не може да защити тази земя от Русия или Китай и изобщо защо те имат „право на собственост““, продължава писмото.
„Няма писмени документи, има само това, че преди стотици години там е акостирала лодка, но и ние сме имали лодки, които са акостирали там. Направил съм повече за НАТО от всеки друг човек от създаването му насам и сега НАТО трябва да направи нещо за Съединените щати. Светът не е сигурен, освен ако нямаме Пълен и Тотален Контрол над Гренландия. Благодаря! Президент Доналд Джей Тръмп“, заключва Тръмп.
През уикенда Тръмп обяви 10-процентни мита върху осем европейски държави заради противопоставянето им на идеята САЩ да поемат контрол над Гренландия. Засегнатите страни – Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия – заявиха в необичайно общо изявление, че заплахите на Тръмп „подкопават трансатлантическите отношения и крият риск от опасна низходяща спирала“.
Това бе и най-острата критика от страна на европейските съюзници към Тръмп, откакто той се завърна в Белия дом преди близо година. През последните месеци европейците предпочитаха дипломация и ласкателен тон, дори когато търсеха изход от войната в Украйна. Неделното изявление, както и изпращането на войски от някои европейски държави в Гренландия за датско военно учение, изглеждат като отстъпление от тази стратегия.
Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен заяви пред журналисти в Осло, че диалогът със САЩ е започнал миналата седмица и „няма да се откажем от него... ще продължим по този път — освен ако САЩ не решат друго“.
На същата пресконференция норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде добави: „Няма да позволим да бъдем поставяни под натиск и подобни заплахи (за американски мита) са недопустими между близки съюзници.“
Шест от засегнатите държави са част от 27-членния Европейски съюз, който функционира като единна икономическа зона по отношение на търговията. След извънредни разговори между националните представители на ЕС в неделя председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че лидерите на блока са единни, че „митата биха подкопали трансатлантическите отношения и са несъвместими със споразумението за търговия между ЕС и САЩ“.
Те са изразили „готовност да се защитим срещу всякаква форма на принуда“, допълни Коща, като се очаква той да свика среща на върха на лидерите на ЕС по-късно през седмицата.
Обявлението на Тръмп от събота създава потенциално опасно изпитание за партньорствата на САЩ в Европа. Той даде знак, че използва митата като средство за натиск с цел започване на преговори за статута на Гренландия, която счита за ключова за националната сигурност на САЩ.
Късно в неделя Тръмп написа в социалната си мрежа, че НАТО е предупреждавала Дания в продължение на две десетилетия за руската заплаха за Гренландия. По думите му Дания не е предприела действия и „Сега е моментът и това ще бъде направено!!!“.
„Ние сме в пълна солидарност с Кралство Дания и народа на Гренландия“, се казва в позиция на европейската група. „Стъпвайки върху процеса, започнат миналата седмица, сме готови за диалог, основан на принципите на суверенитет и териториална цялост, които твърдо подкрепяме. Заплахите с мита подкопават трансатлантическите отношения и крият риск от опасна низходяща спирала.“
Веднага възникнаха въпроси как Белият дом би могъл да наложи мита срещу ЕС, както и по какъв начин Тръмп би действал в рамките на американското законодателство, макар че той би могъл да се позове на извънредни икономически правомощия, които в момента са обект на дело във Върховния съд на САЩ.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас предупреди, че Китай и Русия ще се възползват от разделението между САЩ и Европа. В социалните мрежи тя написа: „Ако сигурността на Гренландия е застрашена, можем да се справим с това в рамките на НАТО.“
Европа се стреми да задържи Тръмп на своя страна, за да гарантира подкрепата на САЩ за Украйна, включително споделянето на разузнавателна информация с Киев и участието на Вашингтон в гаранциите за сигурност при евентуално мирно споразумение с Русия.
Старшият изследовател в Датския институт за международни изследвания Расмус Сьондергорд определи обявлението на Тръмп като „безпрецедентно“, тъй като заплахите с мита обикновено произтичат от търговски спорове, а не от териториални конфликти между съюзници.
„Точно затова виждаме реакцията на европейските държави, които казват: „стига толкова““, заяви той пред Асошиейтед прес. „Вероятно има и стратегическа преценка от страна на тези правителства, че ако отстъпят на Тръмп по този въпрос, какво ще бъде следващото. В един момент трябва да се окаже съпротива.“
Сьондергорд допълни, че с митническата заплаха Тръмп е изравнил терена за Европа. Военно европейците не могат да се конкурират, но ЕС разполага с икономическо оръжие чрез ответни мита.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте написа в неделя в социалните мрежи, че е разговарял с Тръмп. В последните дни Рюте бе критикуван, че до голяма степен избягва въпросите за Гренландия и евентуалното напрежение в НАТО около острова. „Ще продължим да работим по това и очаквам с нетърпение да се видим в Давос по-късно тази седмица“, написа той.
Британският премиер Киър Стармър също е разговарял с Тръмп и му е казал, че „налагането на мита на съюзници заради стремежа към колективната сигурност на съюзниците в НАТО е погрешно“, съобщи говорителка на „Даунинг стрийт“. Разговорът е последвал контакти със самия Рюте, датския премиер Мете Фредериксен и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Ходът на Тръмп бе остро критикуван и в самите Съединени щати. Сенаторът от Демократическата партия Марк Кели от Аризона заяви, че заплашваните мита срещу съюзници ще накарат американците „да плащат повече, за да се опитаме да получим територия, от която нямаме нужда“.
„Войници от европейски държави пристигат в Гренландия, за да защитават територията от нас. Помислете върху това“, написа Кели в социалните мрежи. „Щетите, които този президент нанася на нашата репутация и на отношенията ни, нарастват и ни правят по-малко сигурни. Ако нищо не се промени, ще останем сами с противници и врагове във всички посоки.“
Бившият вицепрезидент на САЩ Майк Пенс заяви, че подкрепя идеята Съединените щати в крайна сметка да притежават Гренландия, но не и начина, по който Тръмп се опитва да постигне това. Той изрази съмнения дали президентът има конституционното право едностранно да налага мита на съюзници от НАТО, както и тревога от заплахата за военна инвазия. Настоящата позиция на Тръмп заплашва „да разруши тези силни отношения, не само с Дания, но и с всички наши съюзници в НАТО“, каза Пенс пред Си Ен Ен.
Обявлението за митата предизвика негативна реакция и сред популистките съюзници на Тръмп в Европа. Италианският премиер Джорджа Мелони, смятана за един от най-близките му партньори на континента, заяви, че е говорила с него и е определила митата като „грешка“. По думите ѝ изпращането на ограничен брой войници от някои европейски държави в Гренландия е било погрешно разбрано във Вашингтон и не е насочено срещу САЩ, а цели сигурност срещу „други актьори“, които тя не уточни.
Жордан Бардела, председател на френската крайно дясна партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен и евродепутат, написа, че ЕС трябва да замрази миналогодишното споразумение за мита със САЩ, определяйки заплахите на Тръмп като „търговски шантаж“.
Тръмп постигна и рядко срещано обединение на основните политически партии във Великобритания — включително крайнодясната партия „Реформ Ю Кей“ — които единодушно разкритикуваха заплахата с мита.
В Лондон по време на изпълнение на американския химн преди мач от НБА между Мемфис и Орландо зрител извика „Оставете Гренландия на мира!“. Репликата предизвика разпръснати смехове и аплодисменти.
