Поражението на правителството на Борис Джонсън от опозицията и 21 от неговите депутати е първият изстрел в битката за душата на Консервативната партия. Шест седмици след като зае поста, министър-председателят, изглежда, със сигурност ще бъде принуден от закона да наруши обещанието си за излизане от Европейския съюз до 31 октомври, "до победа или смърт".
Последиците за партията на торите вероятно ще бъдат по-сериозни, отколкото за Джонсън. Бунтарите ще бъдат прочистени от партията, като не бъдат допуснати да участват като кандидати на торите на следващите избори. Разразилият се в партията на торите спор заради Брекзит може да доведе до разцепление, подобно на това след отмяната на зърнените закони от Робърт Пийл през 1846 г.
Ново ключово гласуване в британския парламент
Джонсън действа така, сякаш иска такъв разкол, за да превземе окончателно партията на торите. Мащабът и скоростта на извършваното от него завземане на властта може да изненада външните наблюдатели, но никой в партията не би трябвало да бъде изненадан. През юни Джонсън, който е привърженик на Брекзит без сделка, беше избран за лидер на партията с гласовете на 92 000 членове на торите. Месец по-късно той даде да се разбере, че само привърженици на Брекзит без сделка могат да седят около правителствената маса.
Джонсън загуби мнозинството си в парламента, но затегна хватката си върху партията. Сега Консервативната партия ще бъде прочистена от критици, което ще позволи на Джонсън да води кампания на предстоящи избори, ако може да уреди такива, с обещание да отмени всеки закон, който пречи да бъде осъществен Брекзит без сделка на 31 октомври. Според Джонсън начинът, по който Тереза Мей олицетворяваше партията на торите, беше слаб. Слаб по дух, поведение и външен вид. Това няма да свърши работа за страна, която е наранена, разгневена и уплашена, разсъждаваше той. Отговорът на Джонсън беше да възприеме тактиката на Тръмп, изразяваща се в това да предизвиква противниците, за да активизира своите поддръжници.
Борис Джонсън загуби ключовия парламентарен вот за Брекзит (СНИМКИ)
Министър-председателят иска да разпали колкото се може повече възмущение сред хората, гласували за излизане от ЕС. Това е тактика за засилване на недоволството, така че той да може да защити позициите на тази група на общи избори, представяйки това като проява на патриотизъм. Това трябва да се случи, преди да станат очевидни последиците от излизане без сделка. За да го постигне, Джонсън прилага към Европейския съюз стратегия, при която поставя неизпълними условия за предоговаряне на споразумението за напускане. Това неизбежно би довело до вреден Брекзит без сделка.
После министър-председателят може да хвърли вината за този изход върху своите врагове в парламента и върху континента - затова описва по предизвикателен и позорен начин своите противници като колаборационисти, които биха "предали" суверенитета на Великобритания. Тази нечиста смес от политически опортюнизъм и заблудена идеология тласка Великобритания към геополитическа пропаст.
Ако Великобритания напусне ЕС без сделка, ще има икономически хаос; тези, които ще пострадат най-много, ще бъдат именно хората, гласували за Брекзит като проява на неподчинение. Не е изненадващо, че сега Джонсън говори за спад на жизнения стандарт, осъзнавайки без съмнение, че предизвиканото от Брекзит обезценяване на британската лира несъразмерно засяга бедните, покачвайки цените на храните и горивата.
Тежко поражение на Борис Джонсън в парламента – и сега накъде?
Агитацията на Джонсън ще бъде осъвременен вариант на популизма, изпробван от Уилям Хейг през 2001 г.: че хората са предавани от "либерален елит", който умишлено пренебрегва тяхната тревога от чужденците и заплахата, идваща от ЕС, а ако не се вземат мерки, това би превърнало Великобритания в "чужда земя". Но дори Хейг не смяташе, че обединяването на суверенитета с европейските партньори може да подкопае собствения ни суверенитет и да премахне правото ни да намаляваме регулациите или да получаваме най-доброто от търговските сделки с останалия свят. Хейг искаше културна война с Европа, а не икономическа. Джонсън иска и двете.
Ето докъде се разпространи пагубният вирус на еврофобския популизъм. Това ще остави страната дълбоко разделена, дори по въпроси, по които някога имаше съгласие. Джонсън интуитивно разбира, че бъркотията ще поддържа неговото министър-председателство - дотам, че няма да има област от управлението, която да не бъде изпепелена от името на управляваните, за да се задържи той на власт. Именно затова той трябва да бъде спрян.
Последиците за партията на торите вероятно ще бъдат по-сериозни, отколкото за Джонсън. Бунтарите ще бъдат прочистени от партията, като не бъдат допуснати да участват като кандидати на торите на следващите избори. Разразилият се в партията на торите спор заради Брекзит може да доведе до разцепление, подобно на това след отмяната на зърнените закони от Робърт Пийл през 1846 г.
Ново ключово гласуване в британския парламент
Джонсън действа така, сякаш иска такъв разкол, за да превземе окончателно партията на торите. Мащабът и скоростта на извършваното от него завземане на властта може да изненада външните наблюдатели, но никой в партията не би трябвало да бъде изненадан. През юни Джонсън, който е привърженик на Брекзит без сделка, беше избран за лидер на партията с гласовете на 92 000 членове на торите. Месец по-късно той даде да се разбере, че само привърженици на Брекзит без сделка могат да седят около правителствената маса.
Джонсън загуби мнозинството си в парламента, но затегна хватката си върху партията. Сега Консервативната партия ще бъде прочистена от критици, което ще позволи на Джонсън да води кампания на предстоящи избори, ако може да уреди такива, с обещание да отмени всеки закон, който пречи да бъде осъществен Брекзит без сделка на 31 октомври. Според Джонсън начинът, по който Тереза Мей олицетворяваше партията на торите, беше слаб. Слаб по дух, поведение и външен вид. Това няма да свърши работа за страна, която е наранена, разгневена и уплашена, разсъждаваше той. Отговорът на Джонсън беше да възприеме тактиката на Тръмп, изразяваща се в това да предизвиква противниците, за да активизира своите поддръжници.
Борис Джонсън загуби ключовия парламентарен вот за Брекзит (СНИМКИ)
Министър-председателят иска да разпали колкото се може повече възмущение сред хората, гласували за излизане от ЕС. Това е тактика за засилване на недоволството, така че той да може да защити позициите на тази група на общи избори, представяйки това като проява на патриотизъм. Това трябва да се случи, преди да станат очевидни последиците от излизане без сделка. За да го постигне, Джонсън прилага към Европейския съюз стратегия, при която поставя неизпълними условия за предоговаряне на споразумението за напускане. Това неизбежно би довело до вреден Брекзит без сделка.
После министър-председателят може да хвърли вината за този изход върху своите врагове в парламента и върху континента - затова описва по предизвикателен и позорен начин своите противници като колаборационисти, които биха "предали" суверенитета на Великобритания. Тази нечиста смес от политически опортюнизъм и заблудена идеология тласка Великобритания към геополитическа пропаст.
Ако Великобритания напусне ЕС без сделка, ще има икономически хаос; тези, които ще пострадат най-много, ще бъдат именно хората, гласували за Брекзит като проява на неподчинение. Не е изненадващо, че сега Джонсън говори за спад на жизнения стандарт, осъзнавайки без съмнение, че предизвиканото от Брекзит обезценяване на британската лира несъразмерно засяга бедните, покачвайки цените на храните и горивата.
Тежко поражение на Борис Джонсън в парламента – и сега накъде?
Агитацията на Джонсън ще бъде осъвременен вариант на популизма, изпробван от Уилям Хейг през 2001 г.: че хората са предавани от "либерален елит", който умишлено пренебрегва тяхната тревога от чужденците и заплахата, идваща от ЕС, а ако не се вземат мерки, това би превърнало Великобритания в "чужда земя". Но дори Хейг не смяташе, че обединяването на суверенитета с европейските партньори може да подкопае собствения ни суверенитет и да премахне правото ни да намаляваме регулациите или да получаваме най-доброто от търговските сделки с останалия свят. Хейг искаше културна война с Европа, а не икономическа. Джонсън иска и двете.
Ето докъде се разпространи пагубният вирус на еврофобския популизъм. Това ще остави страната дълбоко разделена, дори по въпроси, по които някога имаше съгласие. Джонсън интуитивно разбира, че бъркотията ще поддържа неговото министър-председателство - дотам, че няма да има област от управлението, която да не бъде изпепелена от името на управляваните, за да се задържи той на власт. Именно затова той трябва да бъде спрян.
