Днес се провеждат предсрочни парламентарни избори в Македония. До това се стигна, след като през 2015-а година опозицията обвини тогавашния премиер Никола Груевски и неговия началник на контраразузнаването в подслушването на над 20 хиляди души. По силата на постигнато с посредничеството на ЕС споразумение за излизане от кризата македонската политическа класа се договори за предсрочни парламентарни избори, както и да бъде назначат специален прокурор, който да разследва скандала.
Македония започва да излиза от кризата, на 11 декември ще има избори
Близо 1 800 000 македонци избират кой ще влезе в 120-местния парламент на Скопие. Предсрочният вот е следствие на серия политически кризи, чиято кулминация бе през зимата на 2015-а година. В предизборната кампания участие взеха 11 политически формации. Създадоха се и нови политически субекти, които завяват, че ще се борят с оригархията и корупцията в македония. Основните действащи лица на политическата сцена Никола Груевски, който е на власт почти десет години и опозиционера и лидер на Социалдемократите Зоран Заев. В „Седмицата" на Дарик журналистът и дългогодишен кореспондент в Македония Коста Филипов посочи, че според предварителните нагласи Груевски има малка преднина.
Македонските партии се договориха за излизане от кризата
"По всяка вероятност, ако се вярва на социологическите проучвания, може да се каже, че битката ще бъде ожесточена. Все пак се дава известно предимство на досега управляващата партия. Груевски спази конституционното изискване 100 дни преди изборния ден да се оттегли като премиер и да бъде формирано служебно правителство. Това служебно правителство смени само премиера, в лицето на Груевски, дойде главният секретар на партията Емил Димитриев, една безлична фигура. Интересното е, че служебното правителство в Македония, което от януари до днес управлява страната е в същия състав, в който беше по времето на Груевски".
Другият основен претендент за премиерския пост Зоран Заев пък ще разчита на гласове от Албания, допълни Коста Филипов.
"Има и някои изследвания, че поне 50 000 гласа албански могат да отидат за левицата".
По всяка вероятност, обаче партията, която спечели изборите няма да има пълно мнозинство в парламента.
