Нахлуването на Русия в Украйна доведе до разселването на близо 4 милиона украинци, предава Voice of America/VOA.
От началото на май близо 150 хил. от тях живеят в Хмелницкия регион, западно от Киев. Някои от тях казват, че не чакат края на войната и изграждат нов живот там, където се намират.
През август 2022 г. Влада Халушкина отваря салон за красота в град Хмелницки. Преди нахлуването на Русия тя е имала подобен бизнес - но в Харков.
„Беше трудно, защото след като напуснах бизнеса си в Харков - а той беше успешен, се страхувах, че това ще се повтори... Че ще трябва отново да се преместя. Отворихме бизнес тук, като използвахме всичките си спестявания, и за щастие нещата вървят чудесно“, казва Халушкина.
Децата ѝ започват ясла и детска градина в Хмелницки, а Халушкина работи по откриването на бизнеса.
„Да, трудно е, вече съм свикнала, но в началото не беше лесно“, обяснява Халушкина.
Нейната история не е уникална. В края на пролетта на 2022 г. Валерий Подколзин се премества в Хмелницки от Бердянск край Мариупол и открива предприятие за производство на павета.
„Планирахме да заминем за чужбина и да останем в Хмелницки само за една нощ. Е, вече трета година сме тук“, споделя Подколзин.
Подколзин разказва, че се е наложило да изтегли заем, за да започне бизнес, и че е бил принуден да купи изцяло ново оборудване, защото войната го е принудила да остави своето.
Но той се е справил, отчасти благодарение на правителствена субсидия, равняваща се на около 6 хил. долара.
И не само бизнесът процъфтява - тук, в Хмелницки, се ражда четвъртото дете на Подколзин.
Родената в Харков Анастасия Сенютич започва тук шивашки бизнес през лятото на 2023 г.
„Започнах, като шиех неща за приятели, вслушвах се в отзивите им. След това кандидатствах за държавна субсидия, но не я получих. Но аз не се отказах“, споделя Сенютич.
В крайна сметка тя получава държавна помощ. С тези пари Сениутич купува по-добро оборудване, платове и аксесоари и наема двама помощници. Но тя копнее да се върне у дома в Харков.
„Нямам търпение войната да свърши, за да бъде Харков относително безопасен и да мога да помисля за завръщане“, казва Сенютич.
Всички тези предприемачи мечтаят да отворят отново бизнеса си у дома, когато той стане безопасен. Но когато това стане, всички те казват, че искат да запазят бизнеса си и на втората локация.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
От началото на май близо 150 хил. от тях живеят в Хмелницкия регион, западно от Киев. Някои от тях казват, че не чакат края на войната и изграждат нов живот там, където се намират.
През август 2022 г. Влада Халушкина отваря салон за красота в град Хмелницки. Преди нахлуването на Русия тя е имала подобен бизнес - но в Харков.
„Беше трудно, защото след като напуснах бизнеса си в Харков - а той беше успешен, се страхувах, че това ще се повтори... Че ще трябва отново да се преместя. Отворихме бизнес тук, като използвахме всичките си спестявания, и за щастие нещата вървят чудесно“, казва Халушкина.
Децата ѝ започват ясла и детска градина в Хмелницки, а Халушкина работи по откриването на бизнеса.
„Да, трудно е, вече съм свикнала, но в началото не беше лесно“, обяснява Халушкина.
Нейната история не е уникална. В края на пролетта на 2022 г. Валерий Подколзин се премества в Хмелницки от Бердянск край Мариупол и открива предприятие за производство на павета.
„Планирахме да заминем за чужбина и да останем в Хмелницки само за една нощ. Е, вече трета година сме тук“, споделя Подколзин.
Подколзин разказва, че се е наложило да изтегли заем, за да започне бизнес, и че е бил принуден да купи изцяло ново оборудване, защото войната го е принудила да остави своето.
Но той се е справил, отчасти благодарение на правителствена субсидия, равняваща се на около 6 хил. долара.
И не само бизнесът процъфтява - тук, в Хмелницки, се ражда четвъртото дете на Подколзин.
Родената в Харков Анастасия Сенютич започва тук шивашки бизнес през лятото на 2023 г.
„Започнах, като шиех неща за приятели, вслушвах се в отзивите им. След това кандидатствах за държавна субсидия, но не я получих. Но аз не се отказах“, споделя Сенютич.
В крайна сметка тя получава държавна помощ. С тези пари Сениутич купува по-добро оборудване, платове и аксесоари и наема двама помощници. Но тя копнее да се върне у дома в Харков.
„Нямам търпение войната да свърши, за да бъде Харков относително безопасен и да мога да помисля за завръщане“, казва Сенютич.
Всички тези предприемачи мечтаят да отворят отново бизнеса си у дома, когато той стане безопасен. Но когато това стане, всички те казват, че искат да запазят бизнеса си и на втората локация.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
