Въпреки очакванията, които породи новото шведско правителство за по-гъвкав подход по отношение на турските искания за борба с тероризма в замяна на вдигане на блокадата за присъединяването на Швеция към НАТО, изглежда кандидатурата на Стокхолм отново забуксува.
Поредният препъни камък се оказа демонстрация, при която манекен, наподобяващ турския президент Реджеп Тайип Ердоган, бе окачен да виси с главата надолу пред общината в шведската столица. Турски официални представители определиха случая като "терористична пропаганда" от страна на поддръжници на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и други кюрдски войнстващи групи. На видеозапис от проявата, публикуван в социалните медии от профил, свързан с групировката, се отправят също така заплахи към Ердоган и Турция, както се вижда от вградените субтитри, съобщи Анадолската агенция.
"Мишената не е само нашият президент, мишената е Турция", каза турският външен министър Мевлют Чавушоглу пред турската телевизия ТРТ Хабер и добави, че Швеция е изправена пред избор, който трябва да направи. По думите на Чавушоглу "това терористично деяние" е било извършено в центъра на Стокхолм и не може да има никакво извинение.
Турция извика вчера шведския посланик, за да изрази недоволството си от случая. Посланикът е бил информиран, че Анкара категорично осъжда този "отвратителен акт", предаде ТРТ Хабер.
"Посланикът ни в Стокхолм също изрази реакцията на Турция. Трябва да бъдат изпълнени нашите очаквания и да бъдат направени необходимите стъпки в борбата с тероризма", подчерта турският външен министър. "Имаме обещание за борба както с ФЕТО, така и с ПКК/СЗН", каза още той, визирайки организацията на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен (ФЕТО), държана отговорна за опита за преврат в Турция през 2016 г., и кюрдските организации ПКК и Сили за защита на народа (СЗН), смятани от Турция за разклонения в Турция и Сирия на една и съща терористична организация.
"Швеция е длъжна да разчисти тези мини. Тук (в Швеция) се събират пари за терористични организации и се вербуват хора. Изборът е на Швеция, тя трябва да направи своя избор по този въпрос", подчерта турският първи дипломат.
Новото правителство на Швеция обеща, след като пое властта, да превърне влизането на страната в алианса в свой "върховен приоритет". Това бе сигнал за Анкара, че новият кабинет ще бъде по-сговорчив към исканията ѝ за екстрадиция на лица, издирвани от турските власти за тероризъм.
По-рано този месец обаче Стокхолм призна, че не може да изпълни всички искания на Турция.
"Турция потвърди, че ние сме направили това, което казахме, че ще направим, но те казват също, че искат неща, които ние не можем или не искаме да им дадем", заяви миналата седмица шведският премиер Улф Кристершон на конференция по въпросите на отбраната и сигурността в присъствието на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той изрази увереност, че Турция ще одобри кандидатурата на Стокхолм, макар да не е ясно кога ще стане това, и добави: "Решението е в ръцете на Турция".
Швеция, Финландия и Турция подписаха миналата година тристранно споразумение, което има за цел да отстрани турските възражения срещу кандидатурите на двете скандинавски страни за членство в НАТО. В края на декември Турция обяви, че е отбелязала "положителните стъпки", предприети от Швеция, но е поискала "други важни стъпки", за да премахне възраженията си. Изявленията бяха направени няколко дни след като Върховният съд на Швеция отказа да екстрадира журналиста Бюлент Кенеш, който живее в изгнание в Швеция и когото Турция обвинява за връзки с Фетхуллах Гюлен. Докато Анкара окачестви отказа да бъде предаден журналистът като "много негативно" развитие, правозащитни организации предупредиха правителството в Стокхолм, че не бива да използва изгонените журналисти като разменна монета в отношенията си с Турция.
Случаят с манекена на президента Ердоган, вързан за краката да виси от стълб на лампа с главата надолу в мнима екзекуция, допълнително вгорчи атмосферата между двете страни.
Анкара отмени планираната визита на председателя на шведския парламент в Турция заради демонстрацията пред общината в Стокхолм, предаде Анадолската агенция. Андреас Норлен трябваше да пристигне в Турция на 17 януари, но турският му колега Мустафа Шентоп анулира визитата.
"Осъждаме по най-категоричен начин този отвратителен и гнусен акт срещу нашия президент в Стокхолм, столицата на Швеция. Предадохме нашата реакция и очаквания на шведските власти. Изискване на закона и на нашето споразумение е те да предприемат конкретни мерки", написа в Туитър говорителят на Ердоган Ибрахим Калън.
Много турски вестници днес съобщават за случая, окачествявайки като "мерзост", "наглост" и "терористичен акт" демонстрацията пред общината в шведската столица. Проправителственият печат изтъква, че поддръжниците на ПКК са провесили манекена на Ердоган пред очите на шведската полиция, а властите "не са направили нищо друго освен да си затворят очите".
Само турският и унгарският парламент не са ратифицирали досега влизането на Швеция и Финландия в НАТО.
Поредният препъни камък се оказа демонстрация, при която манекен, наподобяващ турския президент Реджеп Тайип Ердоган, бе окачен да виси с главата надолу пред общината в шведската столица. Турски официални представители определиха случая като "терористична пропаганда" от страна на поддръжници на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) и други кюрдски войнстващи групи. На видеозапис от проявата, публикуван в социалните медии от профил, свързан с групировката, се отправят също така заплахи към Ердоган и Турция, както се вижда от вградените субтитри, съобщи Анадолската агенция.
"Мишената не е само нашият президент, мишената е Турция", каза турският външен министър Мевлют Чавушоглу пред турската телевизия ТРТ Хабер и добави, че Швеция е изправена пред избор, който трябва да направи. По думите на Чавушоглу "това терористично деяние" е било извършено в центъра на Стокхолм и не може да има никакво извинение.
Турция извика вчера шведския посланик, за да изрази недоволството си от случая. Посланикът е бил информиран, че Анкара категорично осъжда този "отвратителен акт", предаде ТРТ Хабер.
"Посланикът ни в Стокхолм също изрази реакцията на Турция. Трябва да бъдат изпълнени нашите очаквания и да бъдат направени необходимите стъпки в борбата с тероризма", подчерта турският външен министър. "Имаме обещание за борба както с ФЕТО, така и с ПКК/СЗН", каза още той, визирайки организацията на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен (ФЕТО), държана отговорна за опита за преврат в Турция през 2016 г., и кюрдските организации ПКК и Сили за защита на народа (СЗН), смятани от Турция за разклонения в Турция и Сирия на една и съща терористична организация.
"Швеция е длъжна да разчисти тези мини. Тук (в Швеция) се събират пари за терористични организации и се вербуват хора. Изборът е на Швеция, тя трябва да направи своя избор по този въпрос", подчерта турският първи дипломат.
Новото правителство на Швеция обеща, след като пое властта, да превърне влизането на страната в алианса в свой "върховен приоритет". Това бе сигнал за Анкара, че новият кабинет ще бъде по-сговорчив към исканията ѝ за екстрадиция на лица, издирвани от турските власти за тероризъм.
По-рано този месец обаче Стокхолм призна, че не може да изпълни всички искания на Турция.
"Турция потвърди, че ние сме направили това, което казахме, че ще направим, но те казват също, че искат неща, които ние не можем или не искаме да им дадем", заяви миналата седмица шведският премиер Улф Кристершон на конференция по въпросите на отбраната и сигурността в присъствието на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той изрази увереност, че Турция ще одобри кандидатурата на Стокхолм, макар да не е ясно кога ще стане това, и добави: "Решението е в ръцете на Турция".
Швеция, Финландия и Турция подписаха миналата година тристранно споразумение, което има за цел да отстрани турските възражения срещу кандидатурите на двете скандинавски страни за членство в НАТО. В края на декември Турция обяви, че е отбелязала "положителните стъпки", предприети от Швеция, но е поискала "други важни стъпки", за да премахне възраженията си. Изявленията бяха направени няколко дни след като Върховният съд на Швеция отказа да екстрадира журналиста Бюлент Кенеш, който живее в изгнание в Швеция и когото Турция обвинява за връзки с Фетхуллах Гюлен. Докато Анкара окачестви отказа да бъде предаден журналистът като "много негативно" развитие, правозащитни организации предупредиха правителството в Стокхолм, че не бива да използва изгонените журналисти като разменна монета в отношенията си с Турция.
Случаят с манекена на президента Ердоган, вързан за краката да виси от стълб на лампа с главата надолу в мнима екзекуция, допълнително вгорчи атмосферата между двете страни.
Анкара отмени планираната визита на председателя на шведския парламент в Турция заради демонстрацията пред общината в Стокхолм, предаде Анадолската агенция. Андреас Норлен трябваше да пристигне в Турция на 17 януари, но турският му колега Мустафа Шентоп анулира визитата.
"Осъждаме по най-категоричен начин този отвратителен и гнусен акт срещу нашия президент в Стокхолм, столицата на Швеция. Предадохме нашата реакция и очаквания на шведските власти. Изискване на закона и на нашето споразумение е те да предприемат конкретни мерки", написа в Туитър говорителят на Ердоган Ибрахим Калън.
Много турски вестници днес съобщават за случая, окачествявайки като "мерзост", "наглост" и "терористичен акт" демонстрацията пред общината в шведската столица. Проправителственият печат изтъква, че поддръжниците на ПКК са провесили манекена на Ердоган пред очите на шведската полиция, а властите "не са направили нищо друго освен да си затворят очите".
Само турският и унгарският парламент не са ратифицирали досега влизането на Швеция и Финландия в НАТО.
