Комисията по външна политика на Европейския парламент обсъди поправките към доклада на Джефри ван Орден за България.
Преди днешното заседание бяха внесени общо 37 поправки към доклада. Обсъждането им практически засегна само онези от тях, които се отнасяха до бъдещето на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" и искането за признаване на македонско малцинство в България и за създаване на политическа партия на такова малцинство.
Във връзка с предстоящото затваряне на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", което трябва да стане по договорка между Европейския съюз и България до края на тази година, се очертаха две основни мнения.
Според едното, затварянето на двата блока в момента противоречи на здравия разум и може да изправи България и съседни страни пред недостиг на електроенергия. Депутатът Ари Ватанен посочи, че АЕЦ "Козлодуй" е най-проверяваната ядрена електроцентрала в света. Проверките не са установили никакви сериозни проблеми във функционирането й. Според него, България, която е била в слаби позиции при преговорите си с ЕС за членство, е била изнудена да затвори блокове 3 и 4, за да бъде приета в съюза.
Как да обясним на българите, че сме добри партньори? Да хвърляме ли пари на вятъра, след като затварянето на двата блока ще струва на ЕС стотици милиони евро, а в България и региона може да възникне недостиг на електроенергия? Тук има проблем и той е свързан със сблъсъка между здравия разум и глупостта, заяви Ватанен.
В изказванията си привържениците на поправките, в които се изисква безусловно и в определените срокове затваряне на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй", се позоваха основно на авторитета на Европейската комисия, която договори затварянето. Комисията си свърши добре работата и тази работа не може да се подлага на съмнение, бе техният основен довод.
Докладчикът Джефри ван Орден обясни какво означава затварянето на двата блока в сегашния момент за България. В неговото предложение за поправка се изисква Съветът на ЕС да прояви "гъвкав подход" по отношение на сроковете за затваряне. В тази връзка той предложи искането да се отложи с 8 месеца затварянето на блок 3 и 4, което трябва да стане до 1 януари 2007 г., да се гласува отделно от предложените от него поправки.
Има ли македонско малцинство в България, и може ли да се регистрира политическа партия на едно малцинство бе втората тема, около която се фокусираха разискванията.
В подкрепа на тезата за такова малцинство в нашата страна и за правото му да създава своя политическа партия се изказаха вносители на поправката – Ангелика Беер и Милан Хорачек от Групата на "Зелените". Те изразиха недоумение, че българската Конституция не допуска създаване на партии на малцинствена основа.
Други депутати изказаха мнението, че въпросът за македонско малцинство е много чувствителен за България и да се споменава изрично подобно малцинство може да създаде много повече проблеми, отколкото би решило. Още повече, че, както заяви и докладчикът Джефри ван Орден, в България има немалко малцинства, а българските власти съблюдават добре техните права и международните документи, уреждащи тази материя.
Що се отнася до създаване на партии на малцинствена основа, Българската конституция е против създаване на "политически клубове на малцинства", а не срещу партии, създадени на малцинствена основа и отворени за членство на всички граждани на България.
Българските наблюдатели в Европейския парламент Евгени Кирилов и Димитър Абаджиев заявиха, че България няма и не може да има проблеми с малцинствата си. В същото време според тях за македонско малцинство у нас въобще не може да се говори.
В края на заседанието председателстващата го баронеса Емма Никълсън от Групата на либералите и демократите в Европейския парламент припомни на депутатите от комисията по външните работи, че докладът и поправките към него имат само индикативен характер и България не е задължена да се съобразява с тях.
Утре е гласуването на поправките към доклада на Джефри ван Орден.
