Страните от Персийския залив са основен източник на торове и вече е твърде късно да се предотвратят последиците от прекъсването на износа, се казва в коментар ва „Уолстрийт джърнъл“.
Войната с Иран ще ограничи не само доставките на петрол и газ, но и на храни. Два шока удариха световната хранителна система след американските и израелските атаки срещу страната, но само единият получи широко медийно внимание. Първо, Ормузкият проток беше на практика затворен от 28 февруари, първия ден на конфликта. Второ, на 18 март ирански ракети поразиха индустриалния комплекс Рас Лафан в Катар. И в двата случая фокусът на медиите остана върху цените на петрола, което дава непълна и подвеждаща картина.
Тези събития взаимно засилват въздействието си върху глобалните доставки на храни. Затварянето на протока прекъсна износа на торове от страните в Персийския залив към останалия свят. Ударите по Рас Лафан от своя страна спряха потоците на втечнен природен газ, който е ключов за производството на торове в други държави, способни да компенсират липсата на доставки от региона.
Данните очертават ясно мащаба на проблема. Около 50% от търгуваната в света урея, азотният тор, който стои в основата на почти половината от глобалното производство на храни, произхожда от Персийския залив и преминава през Ормузкия проток. Държавната катарска компания QAFCO управлява най-голямото предприятие за производство на урея в света с годишен капацитет от 5,6 милиона тона, или около 14% от глобалното предлагане. Производството там е спряно от 4 март. Русия, следващият по големина доставчик, вече беше ограничила износа си, а Китай също строго контролира експортите, за да защити вътрешния пазар. В резултат цените реагират рязко. На борсата в Ню Орлиънс уреята поскъпна от 516 до 680 долара за тон за по-малко от седмица след 28 февруари, като прогнозите сочат възможно покачване над 800 долара, ако блокадата продължи до май.
Най-тежък е моментът, в който се развива кризата. Миналата седмица зърнопроизводител в Австралия, страна, която внася 70% от уреята си от региона на Персийския залив, сподели, че разполага с едва 15% от необходимите количества, при положение че сеитбата предстои след броени седмици. Става дума не за ценови проблем, а за реална липса. Подобни ситуации се наблюдават в различни части на света, от Пенджаб в Индия до долината на река По в Италия и бразилския регион Серадо. В САЩ фермерите са изправени пред растящи разходи, но не и недостиг, благодарение на вътрешното производство.
При допускането, че ще са необходими поне шест месеца за възстановяване на нормалния трафик през Ормузкия проток, базовият сценарий на Helios AI предвижда глобалните цени на храните да се повишат с 12 до 18% над нивата отпреди кризата до края на 2026 г., а през първата половина на 2027 г. да нараснат още, преди да започне стабилизация. Този сценарий включва три последователни удара. Първият вече е факт и произтича от по-високите разходи за енергия и логистика, които засягат всяка фаза от производството на храни. Вторият ще се прояви през втората половина на 2026 г., когато недостигът при пролетната сеитба се отрази върху добивите. Третият ще настъпи в началото на 2027 г., когато запасите от зърно, изчерпани през 2026 г., няма да бъдат възстановени заради по-слабите реколти. Тогава ценовият натиск ще придобие структурен характер.
Съществува и допълнителен риск, който пазарите все още не оценяват напълно. При предишния ценови шок през 2022 г. редица държави, включително Сърбия, Унгария, Индия, Индонезия и Аржентина, въведоха ограничения върху износа на ключови хранителни продукти. Всяко решение беше оправдано на национално ниво, но общият ефект беше свиване на предлагането на световния пазар в критичен момент. Подобен сценарий може да се повтори и през 2026 г., тъй като ценовият натиск е по-силен, политическото напрежение нараства, а правителствата вече са наясно, че подобни мерки дават краткосрочен ефект.
Ключовата разлика между настоящата криза и предишните сътресения в хранителната система е свързана с наличността. При ценови шок суровините като пшеница, царевица или соя остават достъпни, макар и на по-висока цена. При физически недостиг обаче стоката просто не съществува на пазара. Обичайните краткосрочни сделки се заменят с продължителни периоди без оферти.
Ормузкият проток рано или късно ще бъде отворен, както и производството на QAFCO ще бъде възстановено. Последиците за хранителната система обаче не могат да бъдат върнати назад. Земеделците, които днес планират сеитбата си с ограничени количества торове, ще произведат реколта, определена от настоящите условия. Въпросът вече не е дали щетите ще настъпят, а колко дълбоки ще бъдат те.
