Десетки хиляди протестиращи излязоха по улиците на френски градове днес след призивите на синдикатите за действия срещу планираните сериозни бюджетни съкращения за следващата година, предаде Ройтерс.

Профсъюзите продължават да оказват натиск върху президента Еманюел Макрон и обявения от него нов премиер Себастиен Льокорню, който все още търси начин да преодолее блокажа в преговорите за бюджета с политическите си опоненти.

Макрон и Льокорню, който все още не е сформирал нов кабинет, са под натиск да възстановят контрола върху публичните финанси във втората по големина икономика в еврозоната, докато ЕС, рейтингови агенции и пазарите следят внимателно следващите им действия.

Синдикатът Френска демократична конфедерация на труда (CFDT) и профсъюзът Обща конфедерация на труда (CGT) настояват за повече разходи за обществени услуги, отмяна на вдигането на възрастта за пенсиониране и по-високи данъци за богатите.

"Трябва веднъж завинаги да сложим край на всички жертви, които се изискват от работещите, които бяха посочени в (последното) предложение за бюджет", заяви Софи Бине, генерален секретар на Общата конфедерация на труда пред телевизия "Бе Еф Ем" (BFM TV).

Предишният премиер Франсоа Байру загуби поискания от него вот на доверие от Националното събрание (долната камара на парламента) на 8 септември заради опита да прокара пакет от икономически мерки на стойност почти 44 млрд. евро.

Френските власти блокираха танкер от „сенчестия флот“ на Москва

Около 85 000 души са протестирали в цялата страна към обяд, съобщи Министерството на вътрешните работи - по-малко от половината, които се включиха в стачките и протестите през септември.

Протести бяха насрочени в над 240 населени места във Франция, включително в градовете Дижон, Мец, Поатие и Монпелие.

Около 76 000 полицейски служители бяха мобилизирани от властите, за да поддържат реда, допълва Ройтерс.

Правителството се сблъска с протести и стачки през септември, когато стотици хиляди граждани, включително учители, машинисти, фармацевти и болничен персонал, протестираха срещу предложения бюджет за 2026 г., а ученици блокираха десетки гимназии в продължение на часове.

Бюджетния дефицит на страната достигна 5,8 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през миналата година – почти двойно над официално позволеното от ЕС равнище от 3 на сто.

Партиите като цяло са съгласни за необходимостта от намаляване на дефицита, но не и относно това как да бъде постигната тази цел. Льокорню, петият министър-председател на Макрон за две години, обеща бюджет, който осигурява по-голяма "фискална справедливост". Той изключи възможността за налагане на данък върху богатството, но заяви, че разпределението на данъчната тежест трябва да се промени.

БТА / Марин Милков