Да живееш с терорист: Говори съпругата на бившия лидер на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади
/
iStock
В рядко интервю от затвора вдовица на лидера на групировката "Ислямска държава" сподели своя разказ за живота им. Ум Худайфа е първата съпруга на Абу Бакр ал Багдади и е била омъжена за него, докато той ръководеше бруталното управление на ИД над големи части от Сирия и Ирак.
Сега вдовицата е задържана в иракски затвор и е разследвана за престъпления, свързани с тероризъм.
БГНЕС
През лятото на 2014 г. Ум Худайфа живее в Ракка, тогавашната крепост на ИД в Сирия заедно със съпруга си. Като издирван лидер на екстремистката джихадистка групировка, Абу Бакр ал Багдади прекарвал голяма част от времето на тайни места извън дома си. Един ден той изпратил бодигардове в къщата, за да вземат двама от малките им синове. „Той ми каза, че ще ходят на екскурзия, за да научат момчетата как да плуват“, казва Ум Худайфа.
В къщата имало телевизор, който Ум Худайфа гледала тайно. „Аз го включвах, когато той не беше вкъщи“, добави тя, обяснявайки, че терористът е смятал, че телевизорът не работи. Вдовицата твърди, че е била тотално откъсната от света и освен да не гледа телевизия й е било забранено да използва всякакви други технологии, включително мобилни телефони.
Widow of IS leader reveals details of their life together: Umm Hudaifa - widow of IS leader Abu Bakr al-Baghdadi - says she tried to leave him but couldn’t. https://t.co/P790c4aF9Ypic.twitter.com/2cVBoqxK0J
Няколко дни след като пазачът отвел децата, тя включила телевизора и получила „огромна изненада“. Ум видяла съпруга си да говори пред Голямата джамия в Мосул, показвайки се за първи път като глава на самопровъзгласилия се ислямски халифат. Тя била шокирана да види синовете си до ал Багдади, вместо да плуват в Ефрат.
Днес вдовицата описва себе си като жертва, която се е опитала да избяга от съпруга си и отрича да е участвала в бруталните дейности на ИД.
Това е ярък контраст с начина, по който тя е описана в съдебно дело, заведено от кюрдски езиди, които са били отвлечени и изнасилвани от членове на ИД - те обвиняват Ум Худайфа в съучастие в сексуалното поробване на отвлечени момичета и жени.
Ум Худайфа е родена през 1976 г. в консервативно иракско семейство и се омъжва за Ибрахим Авад ал-Бадри, по-късно известен с псевдонима Абу Бакр ал-Багдади, през 1999 г. По това време той завършвал изучаването на шериата, или ислямското право в университета в Багдад. Бил „религиозен, но не и екстремист... консервативен, но отворен“.
БГНЕС
След това през 2004 г., една година след водената от САЩ инвазия в Ирак, американските сили задържат Ал Багдади и го държат за около година, заедно с много други мъже, които по-късно стават висши фигури в ИД и други джихадистки групи.
В годините след освобождаването му тя твърди, че той се е променил: „Той стана сприхав и склонен към изблици на гняв.“
„Той започна да страда от психологически проблеми“, казва тя. Когато го питала защо, той й казвал винаги, че е бил е станало нещо, което „не можеш да разбереш“.
Вдовицата е убедена, че по време на задържането му той е бил подложен на сексуални изтезания, макар и никога да не признава подобно нещо.
След този период те започват да се местят често, имат фалшиви самоличности, а ал Багдади се жени за втора жена. Тогава Ум Худайфа е поискала развод, но не се е съгласила с условието му да се откаже от децата и е принудена да остане негова съпруга.
„Преместихме се в провинцията Идлиб в Сирия през януари 2012 г. и там ми стана абсолютно ясно, че той е емирът [лидерът]“, казва Ум Худайфа.
Ислямска държава в Ирак беше една от групите, които по-късно обединиха сили, за да формират по-широката група Ислямска държава, която обяви халифат - ислямска държава, управлявана в съответствие с шериата от някой, смятан за заместник на Бог на Земята - две години по-късно.
По това време тя казва, че той започнал да носи афганистанско облекло, пуснал си брада и носел пистолет.
Тъй като ситуацията със сигурността в северозападна Сирия се влоши по време на гражданската война в страната, те се преместиха на изток в град Ракка, който по-късно започна да се счита за де факто столица на „халифата“ на ИД.
