Срещаме се с Теодор Георгиев и Владимир Далаклиев - двама Спортни таланти на „Еврофутбол“. Те са таекуондисти – единият е от Дупница, а вторият от Ботевград. Те са нашите млади надежди в олимпийския спорт за медали от големи първенства. За съжаление дългото пътуване и липсата на опит доведе до отпадането им още в първия кръг на Световното първенство по таекуондо в Мексико през юли.
Теодор Георгиев е на 21 години, от седем години е част от националния ни отбор по този спорт в кат. до 74 кг. Печелил е редица отличия, сам признава, че участията в много големи турнири на световно ниво му носят безценен опит: той е републикански шампион при мъжете през последните три години; на Европейското клубно първенство през тази година става шести; през 2012 г. печели бронзов медал на Балканиадата в Босна и трето място в клас „А“ турнир в Белград, Сърбия и др.
Владимир Далаклиев е на същата възраст, национален състезател в категория до 68 кг. Влади е една от големите ни надежди в този спорт със: златен медал от откритото първенство на Австрия (01-02.06.2013 г.), със сребърен медал на Откритото първенство на Белгия по таекуондо (Клас "А"), който се състоя от 04 до 07.04.2013 г. в Гент; Европейска титла от Атина, 2012 г.; шесто място на Световното първенство за мъже и жени в Корея през 2011 г. и др. Този уикенд на Влади му предстои участие на турнир в Израел.
Влади, здравей! Срещаме се в тренировъчната зала в Спортната академия, ти си студент тук – четвърта година, треньорски профил. Разкажи ни повече за теб.
Аз съм от Ботевград. С таекуондо се занимавам вече 16 години. Започнах на 5-годишна възраст, когато баща ми ме заведе в залата. Тогава не разбирах с какво точно започвам да се занимавам, но с течение на времето започнах да осъзнавам какъв красив и сериозен спорт е таекуондото.
Каква е основната философия на самия спорт – какво е характерно за таекуондото, какво го отличава от другите бойни спортове?
Таекуондо има техника с ръце и крака, главното нещо, с което аз се занимавам е спаринг. При него има строги правила, при които се забраняват ударите с ръка в главата, както и ударите под пояса.
Би било интересно да уточниш как се точкува една среща, какво се взима в предвид от съдиите...?
През последните години екипировката ни се усъвършенства, така че да няма съдийски пристрастия и да се създават проблеми на другите състезатели. Техниката също се променя във времето, за да е по-точна. Работи се с Bluetooth-система - ние слагаме нагръдници, от които се излъчва сигнал към електронно табло и се показва дали има отчетена точка.
Има два различни стила в таекуондото – първият е ITF, а другият WTF...?
Да, хората масово не правят разлика между двата стила – те са доста различни. WTF е нашата версия, тя е олимпийската версия. При нея се удря с всичка сила, има пълен контакт. Нямаме право с ръце да се удряме в главата, докато в ITF имат това право, но няма пълен контакт.
Каква е философията на Влади Далаклиев, пречупена през таекуондото?
За мен спортът е начин на живот, това е нещо, което ти помага в голяма степен в изграждането ти като личност, дава ти сила да продължиш в дадени моменти напред, дори не само в спорта, но и в живота.
С какво ти помогна програмата „Спортни таланти“ на „Еврофутбол“, конкретно за тази година, тъй като ти успяваш две поредни години да спечелиш финансиране?
Първо, искам да благодаря на „Еврофутбол“ - това е една голяма помощ за всеки един спортист! Купих си нужната екипировка и тренирам на световно ниво.
Какво в повече ти даде това финансиране?
Без него нямаше да постигна това, което съм постигнал досега и няма как занапред да се развивам, така че да бъда на световния връх.
Ти тази година имаш едно сребърно отличие и един златен медал от турнири в Белгия и Австрия, за съжаление не успя да реализираш своите възможности на Световното първенство в Мексико – как оценяваш с днешна дата твоята спортна година?
Турнирите, на които станах първи и втори бяха като една подготовка за главната ми цел – Световното първенство в Мексико. За съжаление, не успях да направя добро класиране – не съм доволен, защото не постигнах целта си – световния връх. Затова не оценявам като успешна към днешна дата тази година за мен, но от друга страна това ме мотивира още повече да постигна това, което искам.
Таекуондото травматичен спорт ли е? Попречиха ли ти твоите контузии да постигнеш целите си?
Човек, когато каже спорт, си представя бягане сутрин, раздвижване и т.н. Активният спорт обаче, е свързан с много контузии, не само в бойните спортове, а и във всички други спортове. Активният спорт е повече от здравословни движения, които помагат за здравословен живот. Контузиите играят огромна роля при подготовката и оттам се отразяват на представянето в състезанията. Лично аз нямам много време за възстановяване и затова контузиите „се обаждат“ през определено време и това пречи.
Изискват се средства – откъде, освен от „Еврофутбол“ получаваш финансова помощ и тя достатъчна ли е, за да станеш състезател на световно ниво?
Средства получавам първо от моите родители, за което им благодаря! Средства получавам и от федерацията за постигнати постижения – те са за подготовка. От клуба също получавам. Към момента не мога да се оплача, но съм сигурен, че с повече средства ще бъде много по-добре отколкото досега.
До къде се простират мечтите ти?
До върха, в нашия спорт това са Олимпийските игри.
Ако затвориш очи и си представиш, че си в Рио Де Жанейро – коя е най-мечтаната ти среща – тази, която ще те вдъхнови?
Когато започна да мечтая, в съзнанието ми изниква точно края на финалната среща. Когато си свалям каската и осъзнавам, че всичко свършва – че съм си свършил работата на 100%. Че всички около мен – треньорът, семейството ми, близки и приятели, са доволни.
Сънуваш ли често успехите си?
Не, по проницип не сънувам често. Предпочитам наяве да изживявам своите моменти.
