Спорт

Нона Гаприндашвили: Ако се откажеш от всички приятни неща в живота, ще остарееш веднага

30 април 2008 14:20

Нона Гаприндашвили е родена в Зугдиди, Грузия. Тя е петата в шахматната история световна шампионка (1962-1978 г.), първият международен гросмайстор сред жените (1976 г.) и първата шахматистка, получила званието международен гросмайстор за мъже (1978 г.). Петкратна шампионка на СССР, двукратна носителка на Купата на европейските шампионки, десеткратна победителка с отбора на СССР в женските шахматни олимпиади. Спечелила е над 20 международни женски турнира, като играе с изключително голям успех и сред мъжете. Тя е първата носителка на наградата „Шахматен Оскар” (1982 г.) През периода 1989-1996 г. беше председател на Националния олимпийски комитет на Грузия, а от 1996г. е почетен президент на същата организаиця.

На първенствата в Пловдив Нона Гаприндашвили присъства по покана на Българската федерация по шахмат като член на Апелативната комисия.

- Нона Терентиевна, за кой път идвате в България?

- За трети или четвърти път, но досега винаги съм играла на турнири в морските ви курорти. В Пловдив съм за първи път и градът ми харесва страшно много.

- С какво се занимавате сега?

- Сега съм пенсионерка. Истинска пенсионерка, но въпреки това не си стоя непрекъснато вкъщи. Напоследък дори се занимавах активно с политика, на страната на опозицията в Грузия. Застанах с името и авторитета си до един човек, който за съжаление почина (Гаприндашвили има предвид Бадри Патаркацишвили, виден грузински предприемач и обществен деец, който през януари 2008 г. участва в балотажа за поста президент на Грузия, но остана трети. Месец по-късно Патаркацишвили почина неочаквано от сърдечен удар в Лондон, б.а.) Този човек, който беше президент на Олимпийския комитет на Грузия, на практика спаси спорта в нашата страна. Преди това грузинските спортисти бягаха от страната и печелеха титли и медали за други държави, но благодарение на Бадри те започнаха да получават всички необходими за подготовката им средства, включително невиждани за мащабите на Грузия парични средства.

Аз по принцип нямам афинитет към политиката, но заради човека Бадри и неговите идеи се съгласих да оглавя създадената от него Демократическа партия на обединена Грузия. И тъй като с политиката ме свързваше само този човек, след неочакваната му смърт аз логично се отдръпнах от тази сфера на дейност.

- Но не сте се отказали от поста почетен президент на Националния олимпийски комитет на Грузия?!

- Не, засега не съм. След Олимпиадата в Пекин ще има избори за нов президент (досега начело на НОКГ беше Патаркацишвили, б.а.) и ако бъде избрано ръковдство, което е приемливо за мен, аз ще остана и ще му съдействам. Ако ли не – ще се оттегля.

- Каква част от живота ви заема сега шахматът?

- Аз все още достатъчно често се занимавам с шах. Винаги, когато имам покана отнякъде, аз с удоволствие откликвам – независимо дали е за турнир или просто за гостуване на някаква шахматна проява. Аз обичам шахмата и не мога да се откажа от това удоволствие – ако се откажеш от всички приятни неща в живота, ще остарееш веднага. Участвам в блиц турнири, в турнири за ветерани, където се представям съвсем не лошо.

- Споделете нещо интересно, което ви се е случило на някой от тези турнири.

- В световното първенство за ветерани при жените участвах само веднъж – станах шампионка и загубих интерес. Оттогава играя при мъжете. И още при първия си опит бях много близо до титлата. Все още не мога да забравя как преди 3 години буквално подарих първото място на световното първенство за ветерани на вашия Любчо Спасов. На този турнир, без да искам да се хваля излишно, играх блестящо. Три кръга преди края четирима души имахме равен брой точки. По жребий се падна аз да играя с черни със Спасов. Другата партия завърши с бързо реми, а аз получих спечелена позиция. В този момент обаче се отпуснах и реших, че каквото и да играя, печеля. В резултата на което се получи технически равен ендшпил, където аз имам две леки фигури, а той – топ и пешка. Спасов ми предложи реми и аз учудено отказах, тъй като въпреки всичко позицията беше игрова. Няколко хода по-късно обаче си оставих едната фигура. Във всичките останали дни до края на турнира, дори и по време на закриването, гросмайстор Васюков идваше при мен и ми казваше: „Нона, приеми моите съболезнования!” След като спечели тази партия, Спасов направи ремита в последните два кръга и стана шампион.

- Сигурно много съжалявате за тази партия, тъй като и в момента се вълнувате при спомена за нея?

- Съжалявам не толкова за изпуснатата титла (защото съм сигурна, че щях да я спечеля, ако не бях загубила тази партия), а за това, че качеството ми на игра на този турнир, което беше изключително високо, не можа да получи достойно признание. След това дълго време се питах дали ще мога да изиграя още партии с такова добро качество...

- Виждате ли сред младите гросмайсторки своя наследничка – шахматистка с ярък и темпераментен стил като вашия?

- Сега няма шахматистка, която ясно да се откроява над останалите. Резултатите от турнирите показват, че силите на върха са изравнени и една шахматистка трудно може да спечели два силни турнира подред. Има цяла група много добри състезателки, като в момента дори ми е трудно да назова една-единствена, която да превъзхожда останалите.

- Включвате ли тази група Юдит Полгар?

- Не, тъй като тя изобщо не играе в женски турнири. Между другото, аз съм играла една-единствена партия с нея на една Олимпиада и спечелих красиво. А играта в мъжки турнири е съвсем различна. Знаете ли, годината, в която загубих шампионската си титла от Чибурданидзе, беше най-успешната ми година, ако се съди по участията ми в мъжки турнири. Но психологията при надпреварите при мъжете и жените е доста различна. Аз съм сигурна, че ако Юдит реши да играе в женски турнири, тя вероятно няма да спечели още първото си състезание. На нея ще й е необходим един период на аклиматизация, на приспособяване към женския шах. Ще й тежи и това, че очакванията спрямо нея биха били прекалено големи – всяко друго място освен първото, би се приело като неуспех.

- Смятате ли, че не би трябвало жени да се допускат в мъжки турнири.

- Да – жените и мъжете трябва да играят отделно, тъй като мъжете изначално, още преди да е започнала партията, имат няколко преимущества. Първо, започвайки още от раждането, момчетата са генетически предразположени към борба, към водене на битки. Второ, физиологическите процеси, които се случват в тялото на мъжа и жената, не са от полза на нежния пол, когато става въпрос за шахмат. Третият момент е нервната система, психологическата стабилност, която при мъжете е по-добра. Четвърто, активният шахматен живот на жената трае докато създаде семейство, в най-добрия случай – докато роди дете. Оттук нататък тя никога вече не може да бъде изцяло отдадена на шахмата, докато мъжът, ако е спечелил достатъчно и се е погрижил добре за семейството, може да се „изключи” от родителските си задължения. Като сумирате всичко това, ще разберете защо жените не трябва да се състезават в мъжки турнири.

- Мислите ли, че има оптимална възраст за добрия шахматист?

- Не. Шахматното дълголетие зависи от съчетанието на няколко фактора: шахматен талант, физическо здраве и психологическа стабилност. Сборът от тези компоненти определя продължителността на добрата шахматна форма. Ще видите, че и тук в Пловдив титлите ще спечелят не най-талантливите в шахматно отношение състезатели, а тези, при които комплексът от тези фактори е най-хармоничен.